„Всемогъщи, прави Боже“

„Всемогъщи, прави Боже“ е стихотворение, което военният прокурор Георги Василиевич Агура предлага за национален химн – за пръв път на страниците на вестник „Военни известия“ през 1895 г. Идеята е активно подкрепена от двореца (доколкото текстът на стихотворението е обвързан с Особата, а не с Народа), а в началото на ХХ век са фиксирани нееднокранти опити то да бъде снабдено с подходяща музика – най-приемлива се оказва заетата мелодия от песента „Молитва“, дело на Емануил Манолов. В периода от около 1900 г. докъм края на Първата световна война „Всемогъщи прави Боже“почти измества „Шуми Марица“ като химн на България. Нещастната военна развръзка и крахът на престижа на цар Фердинанд я изпращат за дълго в архива, откъдето тя се завръща (някъде в края на 20-те години) като „Химн на Н.В. Царя“. Схихотворението има няколко редакции – тук прилагаме най-утвърдената сред тях:

Всемогъщий, правий, Боже,

Молим княза ни пази;

Дай му сила, за да може

Зли поврати да срази.

За погром на враговете

И за славни бъднини,

Боже – Царю на царете!

Дай на княза светли дни.

А на Българското племе

Умовете просвети:

Със любов за да обеме

И задружно разцъфти.

Чрез съгласие да може

Силна воля да развий;

Чрез напредък дай му, Боже!

Славно име да добий.

При цитиране сверявайте с оригинала! Възможни са дребни грешки при набора. Когато се е налагало, еровете, ятовете и носовките са предадени според днешните правописни норми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s