Музикалният диалект

По отношение на конкретните музикални белези на песенния репертоар в Голо Бърдо, трябва да се направи важното уточнение, че традиционно в региона не се пее двугласно, но в граничните села в съседната Вардарска Македония също не е позната песенна диафония. Диалектното единство на региона в музикалнофолклорно отношение обяснява и липсата на двуглас в голобърдските села в Албания.

Предвид музикалното съдържание, в песенния фолклор на голобърдци може да се постави доста категорична граница между обредните песни (календарна или семейна обредност), които са с по-архаично звучене, и песните без обредна функция, чийто интонационен облик е градско-селски и се отнасят към по-късни музикални пластове. И макар че това са песни, които днес са съхранени предимно само като знание, като информация, и са изгубили фунционалността си (с някои изключения, като например сватбените песни или песните на сюнет), все пак тъкмо обредната функция е предпоставяща музикалните им характеристики – тесен тонов обем, специфично формулно музикално мислене, изкристализиране на няколко основни мелодико-ритмически модела, върху които се „разполага” целият репертоар на съответния обред.

Централен корпус от песни е свързан с гергьовденската обредност, поради особено важното място, което празникът заема в календара и на християни, и на мюсюлмани в Голо Бърдо. Строгата обвързаност на песните с конкретен обреден момент е забравена, но при вглеждане в посочваните като гергьовденски песни се забелязва специфичното им звучене – семпла мелодическа линия в квартов или квинтов амбитус и наличие на относително устойчиви модели, които се репродуцират с вариантност в различни образци. По сходен начин в сватбената обредност могат да се изведат един или няколко мелодико-ритмически модела, реализиращи се в този обреден репертоар. Музикалният компонент в сватбения ритуал е своеобразна илюстрация за съхранени старинни пластове в семейната обредност.

В традиционното празнуване на българите от Голо Бърдо, и в гергьовденския, и в сватбения репертоар, присъстват и хороводни песни – в региона до началото на 90-те години на ХХ в. е функционирало хоро на песен, което, наред с инструментално съпроводените хорá, е било част от различни празници в селото (както и от сватбата). Сред песните на хоро, свързани с конкретен обред (или празник), присъстват образци, които имат сравнително тесен тонов обем, семпла структура и илюстрират относително по-старо музикално мислене. Някои от образците са интонационно доста сходни с хороводни песни от Западна, Северозападна, Средна Северна, дори Североизточна България, записвани в първите десетилетия на ХХ в. от В. Стоин.

По-голямата част от песенния репертоар, който е жив днес, са образци, които нямат ясно функционално определение – дефинират се от изпълнителите като песни, които са се изпълнявали във всекидневен или в празничен контекст (който не изисква строго обредно обвързване на музиката). Те се възприемат като универсални образци, част от песенния фонд на региона (или на съответното село), като сред тях има такива, които са доста популярни в цялата област Голо Бърдо. Тази част от репертоара маркира една тенденция на градско-селски тип песенност, характерна за музикалнофолклорната област Македония от втората половина на ХІХ в. и първата половина на ХХ в. Когато става дума пиринския музикален диалект у нас, може да се говори за „многоетажност” на фолклорната музикална култура, която се формира не само от естествените промени вътре в района, но и от значителните разселвания от Вардарска и Егейска Македония към Пиринския край. Резултатът е размесване на многогласни стилове с едногласни, градски стилове се надстрояват над селския, мъжете изземват репертоар от жените и обратно, появяват се нови стилове на основата на старите градски, налице е и влияние на селските изпълнителски стилове върху македонския градски стил (със своето по-открито, по-напористо звукоизвличане и някои елементи от старата орнаментация). „Едни и същи мелодии (и текстове) се изпълняват с различна емоция, различни орнаменти и различно звукоизвличане в Пиринска Македония (най-близко до селския открит стил), във Вардарска Македония (по градски) и в Босна (изключително деликатно, с богато, но нежно орнаментиране) – установява Д. Кауфман в статия си „Женското и мъжкото във фолклорно-музикалната ни култура”, публикувана в сп. Български фолклор, кн. 2, 2008, с. 40-49.

Ако българската общност в Голо Бърдо е живяла изолирано по отношение на собствено албанците в Република Албания, то с днешната Република Македония общуването е било значително по-интензивно – селата от двете страни на границата измерват разстоянията помежду си с няколко часа ходене пеш. Развитието на градската музикална култура (както и взаимодействието й с традиционната селска музикална култура) на територията на днешната Р Македония започва още през втората половина на ХІХ в. и контактът на голобърдци с тази култура практически се е реализирал доста преди разделянето на областта през 1912 г. Това обяснява наличието и на градски и градско-селски в интонационно отношение образци в репертоара на “албанските” села, както и въобще развитието на сходни процеси в музикално отношение.

В песенния фолклор на Голо Бърдо се откриват както познати у нас и в днешната Р Македония мелодически модели, така и популярни и в двете държави песенни образци. Такива примери са песните: „Потфатила Шар планина” (у нас позната като „Навали се Шар планина”), която се изпълнява и днес в албанската част на Голо Бърдо и е напълно идентичен в мелодико-ритмическо отношение с познатия във Вардарска и в Пиринска Македония вариант; „Кога зашумят шумите, буките”, която в с. Стеблево е изпълнявана както с текста, разпространен в България и Р Македония, така и със сватбен текст („Ена невеста на висок чардак седеше”); „Години, луди млади години”, която в с. Стеблево е позната с текста „Да станиш ютрей по-рано“; „Айде воденичаре, сомели ми житото”, изпълнявана в Голо Бърдо в деветвременен метрум, както е позната и у нас; „Елено моме Елено”, която също е напълно идентична с разпространените в България и Р Македония варианти; „Море пиле, славей пиле”, позната в устойчивия си вариант и др. В тази група песни влиянието на българските медии и тези от Р Македония от средата и края на ХХ в. не е маловажно. Въпреки забраната, те са се слушали и така са се заучавали популярни народни или градски песни, авторски песни в народен дух и т.н.

По формалните си белези песните на българите от албанската част на Голо Бърдо не се отличават от българските народни песни по цялото ни етническо землище, но диалектната им близост е най-вече с песенния фолклор на Югозападна България. Важно е да се отбележи, че те не търпят влияние от страна на албанския музикален фолклор – общността е живяла относително изолирано до началото на 90-те години на ХХ в. и е съхранила местната традиционна песен в запазен вид. Голобърдските песни имат диалектните белези на „македонската” песен (като регионално определение – историко-географско, говорно, музикалнофолклорно), но знанието за български произход насочва към етническата им дефиниция, която има значение за общността и очевидно е устойчива, независимо от историческите обстоятелства и всички провеждани политики от края на ХІХ и през ХХ в. на Балканите, отнасящи се до тези територии.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s