Информация

Песеннната култура на българите от обл. Голо Бърдо, Р Албания

При формирането на Албания като независима държава през 1912 г. двадесет и едно български села от областта Голо Бърдо попадат на албанска територия. В периода 1913-1939 г. контактът на България с българите от Голо Бърдо е сравнително активен. След 1944 г. обаче, със затварянето на границите на Албания по време на режима на Енвер Ходжа, връзките с общността се прекъсват, а информация за нея почти липсва. Общественият и научен интерес се активизира отново след демократичните промени в Източна Европа в началото на 90-те години на ХХ в.

Българската общност в Голо Бърдо, Албания е била обект на частични изследвания в края на ХІХ и началото на ХХ в. от различни български специалисти (историци, езиковеди, етнолози): В. Кънчов (1900), акад. Й. Иванов (1925), Ст. Стаматов (1938), руския изследовател М. А. Селищев (1930), сръбския автор д-р М. Филипович (1940) и др. В ново време общността е проучвана от: Св. Елдъров (2000), Е. Миланов (2001), македонските автори А. Светиева, Л. Ристески (2006) и др. През 2009 г. се постави началото на поредицата „Българите от Голо Бърдо, Албания” с автор и съставител В. Тончева, от която вече са публикувани две части (2009, 2011).

Песенната култура на българската общност в Голо Бърдо не е била обект на самостоятелно изследване – до този момент научният интерес е бил насочен към други страни от историята, традициите и бита на голобърдци. С изключение на песенните примери, публикувани в двете части на посочената поредица, песенен фолклор от тази област не е записван, нотиран и публикуван не само в България, но и в съседните западнобалкански държави (Македония, Сърбия, Черна гора). Документирането и анализирането на песенни образци от Голо Бърдо ще даде цялостна представа за една песенна култура, чиито белези отпращат към по-стари форми на музикалното мислене, но и която е част от инвентара на самоопределянето и маркер на етническата и локалната идентичност на жителите от Голо Бърдо.

Целите на изследването са:

  • да се издирят, документират и нотират максимален брой песенни образци, изпълнявани от българите в Голо Бърдо, Албания;
  • да се класифицира песенният фолклор на голобърдци предвид ясно открояващите се два пласта: по-ранен (свързаните с календарния или семейния цикъл обредни песни, които са с по-архаично звучене) и по-късен (песните без обредна функция, чийто интонационен облик е градско-селски);
  • да се изведат формалните белези на изследваните песни (метроритъм, мелодически особености, форма, словесно съдържание), които да послужат като основа за сравнение с българските народни песни по цялото българско етническо землище, вкл. и дн. Р. Македония;
  • да се очертае ясно диалектната и етническата характеристика на песенния фолклор от Голо Бърдо в контекста на българската, македонската (като историко-географско понятие) и балканската песен;
  • да се интерпретира етнически заявената българска дефиниция на тази песенна култура като значима за общността, като устойчиво предавана по наследство и оттам като инструмент на етническата и локалната идентичност.

Методологията на теренно-събирателската работа обхваща включени наблюдения с цел контекстуално регистриране на песенния фолклор; свободни или структурирани интервюта, анкети, свободни беседи и др. Етномузиколожката методология включва: структурен анализ на конкретния музикален текст, функционална типология на песенните образци, музикална антропология, компаративистичен подход, органоложки наблюдения и класификация на инструменталния съпровод (ако има такъв).

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s