Български градски песни

Николай Кауфман. Произход на песента „Шуми Марица”. // Български градски песни. София, БАН, 1968, с. 63-65.

Една от най-широко популярните песни, изпълнявана в България непрекъснато от 1876 до 1947 г., е „Шуми Марица”, която първоначално е възрожденска революционна песен, възникнала между българите доброволци в борбата на сръбския народ против турския поробител, по-късно се пее от войниците в Освободителната война, Сръбско-българската война (1885) и постепенно се налага като химн на България. Текстът е бил преработен от Иван Вазов. „Шуми Марица” е химн на България до 1947 г.

Текстът на песента е възникнал през 1876 г. в Сърбия, съчинен от Никола Живков – учител и поборник от гр. Търново. До преди преработката на Ив. Вазов е имала няколко текстови редакции, които са близки помежду си. Първоначалният текст е бил посветен на генерал Черняев – вожд на доброволците българи, участници в общата борба на българи и сърби. Данни за първото изпълнение на песента има от юни 1876 г. Била е изпълнявана от четата на Филип Тотьо, когато под строй влязла в гр. Зайчар. [Ив. Кр. Стойчев. За Шуми Марица – исторически бележки. – Арх. ИМ БАН, бил. 834, стр. 2]

Възникването на „Шуми Марица” е свързано с името на А.П. Гранитски – учител от гр. Котел, който през време на Кримската война (1853-1856) написал и напечатал стихотворението „Солнце-зорница”:

Солнце-зорница

Умната сила

Тук ся разбира

В крехката младост,

В младият возраст,

На человека

В който извира

Драга до старост [и т.н.]

От 1859 до 1862 г. Гранитски бил учител в гр. Шумен. Там споменатите стихове били изпълнявани на мелодия, доста близка до тази на „Шуми Марица” (първото предложение, без припева). Песента е станала популярна. В същото стихосложение е бил и по-късно написаният от Н. Живков първоначален текст на „Шуми Марица”. Това е подсказано и мелодията, на която ще се е пее песента.

Мелодията е коренно различна по строеж от българската народна песен.

[следва нотописна илюстрация]

Маршовият ритъм, мажорният лад, секвентните мотиви в началото, алтерованите степени, римуваните стихове, куплетният строеж на текста са все показатели, които сочат градската принадлежност на песента и коренното различие от традиционното българско народнопесенно творчество.

Пътят, по който се е оформила мелодията на „Шуми Марица”, не е известен. Разполагаме с няколко чужди мелодии, които са близки по линия до мелодията на „Шуми Марица”.

В писмо от 1891 г. до проф. Иван Шишманов Анастас А. Стоянов – музикален деятел от гр. Шумен, съобщава откъде води началото си мелодията. Според него тя е заимствувана от „немска песен, позната в Шумен от 1854 г., от капелмайстора в онова време в турската музика Шафран из Маджарско. Слушана отпосле от покойния ми вуйка, известния драматург Д.П. Войников…” (цитат от писмото). Мелодията е нотирана от Анастас Стоянов:

[следва нотописна илюстрация]

Очевидна е близостта на тази мелодия с мелодията на „Шуми Марица”.

В студията на Боян Пенев „Из миналото на Шумен” е цитирана близка до горната мелодия в G dur, също в такт 3/4, с обозначение „Първообразът на Шуми Марица”. Авторът отбелязва, че на тази мелодия се е пяла песента „Ах, умирам”.

Предложенията на Анастас Стоянов и Боян Пенев са твърде правдоподобни и намират подкрепа от обстоятелството, че и Гранитски създава своята песен „Солнце-зорница” в гр. Шумен по време, когато вероятно цитираната мелодия – първообраз на „Шуми Марица” – е била популярна в града.

В статия на чешкия музиколог и композитор Людвиг Куба, озаглавена „Принос към историята на българския химн” [в. „Мир”, ноември 1930, извънредна притурка, посветена на Чехия], е изказано друго предположение за произхода на мелодията. Той съобщава, че същата мелодия е известна и в Чехия, като предполага, че неин автор е чешкият диригент Маречек. От друга страна, той сочи сбирката на Juli Rogoer „Piesbi polkiego ludu w Gornym Slasku”, където е N 215 е твърде близка до мелодията на „Шуми Марица”:

[следва нотописна илюстрация]

Куба отбелязва, че тази мелодия не е типична за полския песенен фолклор, а е западноевропейска и „може да принадлежи на кой да е цивилизован народ”. Тук авторът прави интересно съобщение: „Несъмнено творецът на българския химн (Шуми Марица – б.а.) се е намирал под известно полско влияние. Че това е тъй, ни сочи втората половина на българския химн, която е отражение на втората половина на полския химн „Jeszcze Polska nie zginela”, където се пее: Marsz, Marsz, Dabrowski, z ziemi wloskiej do Polski!”

Цитираната от Людвиг Куба мелодия е в същия ритъм, в който е и „Шуми Марица”. По мелодическа линия тя е близка и до мелодията, записана от Анастас Стоянов. Дори повторението на второто предложение, което се явява в началните два такта като горна терца, вероятно произлязло от двугласното изпълнение на мелодията, е общо за двете, а липсва в „Шуми Марица”. Очевидно е, че тази мелодия е била общоизвестна по онова време между народите от Западна Европа и случайно попада в България в период, когато населението от града е създавало своите градски песни, често с мелодии, заимствувани от мелодиите на други народи.

 

При цитиране сверявайте с оригинала! Възможни са дребни грешки при набора. Когато се е налагало, еровете, ятовете и носовките са предадени според днешните правописни норми.

Advertisements
Публикувано на Шуми Марица. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s