Един час при Добри Христов

Хр. Д. Бръзицов. Един час при Добри Христов. // Литературен глас, бр. 11, 25 ноември 1928, с. 3

Колко много може да разправи един такъв стар жрец в храма на музиката! Отде да започнем?!

Г-н Добри Христов вече е предупреден за задачата ни и сам ни олеснява.

– Музикант съм от дете – казва той. – От онуй време, когато разбирах това, което слушах. От времето след пелените. Баща ми не обичаше музиката, но майка ми плачеше и се смееше чрез нея. И радост и тъга изразяваше чрез песен: аз слушах и се откърмих в песен. На 8-10 годишна възраст вече задоволявах това свое чувство около военната музика, която свиреше на градския площад или на полето, при паради и други случаи. Пращаха ме с пари за някоя покупка, а аз се захласвах в музиката, магазините затваряха и се връщах у дома без покупката. Това беше въ Варна, родния ми град.

– И дъщеря ми, Лиляна, е почнала рано като мене – казва между скоби събеседникът ни – само че още по-рано. На две годишна възраст е затракала на пияно. Лъгахме я, че сме я намерили в пияното, и тя вярваше.

С нотна грамотност – продължава г. Д. Христов – се запознах в IV-то отделение, от добрия учител Керанов. И замечтах да стана военен капелмайстор. Слава Богу, станах и повече.

– Първата ви композиция, г. Христов?

– Още в 1891 г. композирах по музикални форми, които бях слушал от военната музика. Една мазурка. До края на гимназията композирах много. Пазя тия композиции за куриоз.

– Някои от тях печатали ли сте?

– Само една, която е известна и до сега. Хор към Шилеровите „Разбойници”.

Г-н Христов се мъчи да си припомни.

– В 1904 г. – казва той – бях основен учител по музика и за пръв път дирижирах граждански хор само от мои композиции. След няколко години съчиних две китки – „Лиляна, мома хубава” и „Сяла ми Димка, босилек”, които станаха доста известни, особено „Моми Жеравненки”. Тези две композиции и други две, от които едната посветих на Княгинята, ми издействуваха общинска стипендия за специализация в странство. От княгинята получих и брилянтна карфица.

Г-н Добри Христов е следвал три години в Прага, където свършил композиционен отдел, като ученик на знаменития Дворжак. Там написал първата Балканска сюита и кантатата за Цар Освободител, която дълго време се е пяла, но когато дошло време за премиране, минала само с похвален отзив, защото се съмнявали дали е писана от него.

– Ако не струва, няма премия, защото не струва – казва г. Христов – а ако струва, няма премия, защото някому дошло на ум да се съмнява… Трудно е човек да стане пророк в отечеството си. В Германия възлагаха толкова надежди на мене, но, аз се върнах в България, за да се обезсърдча от нашата среда.

След Прага г. Христов се върнал въ Варна, където продължил учителството си. През туй време създал студентски марш (скоро ще го издаде и популяризира) увертюрата Ивайло, с която е бил открит Народният театър в 1906 г. и която и до сега се свири в Двореца при тържествени случаи и др. А от 1907 г., откак живее в София е композирал много хорови и солови песни, които народът пее като свои; Тутраканската епопея; Втора Балканска сюита и пр. и пр.

– Споменахте народа, г. Христов. Има ли музикално чувство нашият народ, обича ли музиката?

– Нашата народна музика крие богати тонални, преди всичко метрични и ритмични богатства – отвръща г. Христов, доволен, че преминаваме на такава тема. Благодарение на китайските стени, които съ ни ограждали от културния свят, тези особености съ се запазили, когато песента у сърби и др. отдавна е европеизирана. Върху тази основа трябва да очакваме съвършено оригинална художествена музика. Само, трябва да се яви гениялният мъж, които да синтезира в творенията си, чрез тези особености, националния дух.

– Тъжни или весели съ повече нашите народни песни, г. Христов?

– Погрешно се мисли, че нашите песни наподобяват плач. Преобладават песните, пълни с жизнерадост и несломима вяра в бъдещето на нацията. Що се отнася до оригиналната метрика и ритмика на нашите песни, те трябва да съ наследени от незапомнени, много далечни времена на дълбок мистицизъм. Предполага се, че те носят митическия дух на Орфея, който чрез своите ритмически танци е докарвал в екстаз поклонниците си.

– Отразила ли се е тая музикалност върху отделни лица от българския народ?

– Всред народа има гениални певци и свирачи. Отделни лица съ се издигнали и съ минали и границата. Само музикална култура ни липсва. Защото музикалност е едно, музикална култура – друго.

– Как намирате нашия химн „Шуми Марица”?

– Отдавна „Шуми Марица” трябваше да мине към историческите военни песни. Музиката на тоя химн е взета от една несериозна чужда песен, а текста й също не се харесва.

– От музикално и поетично гледище би трябвало, следователно, да се промени и народният химн. От психологично гледище, обаче, удобно ли е?

– Времената съ такива, че мъчно би се популяризирал един нов химн, ако се наложи отгоре.

– Какво, мислите, би трябвало да съдържа бъдещият химн?

– Би трябвало да рисува красотите на страната, духа на българина… И може би такъв химн ще се наложи от самото време. За съжаление, нямаме много такива песни. Нашите поети съ писали за отделни периоди от войни и др. Тия песни съ се забравили, па и по-собре, защото пеят за войни, за мъст… Една по-популярна и запазена песен, „Мила родино”, пак не е наша. Тя е по реминисценция на едно ромънско хоро.

Г-н Добри Христов е много строг, много взискателен. Но такъв е и към себе си.

– Замислял съм често да създам нещо по-голямо – отговаря той на въпроса ни дали готви нещо по-крупно – но, бидейки запознат добре съ съвършенството на съдържание и форма в творчеството на великите композитори, и лишен от условия и среда, при които и най-обикновеният талант може да вирее – не съм се решавал. Високото съзнание, което човек има за изкуството, го възспира. Бих бил по-щастлив ако напиша стотина песни в духа на народната музика, отколкото някоя голяма, но нескопосна работа.

За развоя на музикалната ни култура г. Добри Христов казва следното:

– Не вървим по естествен път. Изкуствено надуваме ценностите си. Много скоро се оманиячваме. Смятаме, че столицата е всичко. А ако чужденец рече да опознава музиката ни, в същност трябва от народа да почне.

Столичното е европеизирано, и то не винаги добре. Ние трябва да съградим музикалната си култура върху българската народна музика, като я издигнем до художествено ниво. Някои наши композитори градят върху общи, европейски мотиви. Грешки. На всемирната музика с това няма да допринесат.

Г-н Добри Христов все пак има вяра в музикалния напредък на страната.

При цитиране сверявайте с оригинала! Възможни са дребни грешки при набора. Когато се е налагало, еровете, ятовете и носовките са предадени според днешните правописни норми.

Advertisements
Публикувано на Мила Родино, Шуми Марица. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s