Една необходимост

         Подполковник Г.В. Агура. Една необходимост. // в-к „Военни Известия”, бр. 135, 3-11 април 1895 г., с. 3-4.

Има явления в живота на държавите, които, изразявайки въжделените чувства на националната самостоятелност, се налагат от силата на известни обстоятелства. Към природата на тия явления принадлежи и въпросът, който аз, с искрена българска любов, тургам днес на литературната почва, принуден от желанието ми да дам инициатива на компетентните наши любими от музите белетристи, да го обсъдят, да го съгреят с божествения си огън и да му дадат едно достойно разрешение.

Думата ми е за належащата нужда, която се усеща у нас – в българското княжество – от един „Български Национален Химн”. За работи, които съ тясно свързани с идеята за независим народ и, които неотстъпно съпътствуват съдбините на народите, никога не е преждевременно да се говори, а по тоя въпрос ний сме закъснели даже твърде много.

Любовта към известен предмет, когато ти е от сърдце, приобретява всякога формата на реално битие и въплощението й в документален облик не е никога раскош по всичките посоки на человеческия живот. Един принос в областта на литературата, който не само че ще убогати отечествената белетристика, но ще я стопли още с отечествеността на българската мисъл, е драгоценност, която, според мен, заслужва всичко уважение.

Ето защо аз, скромен пион на българската публицистика, се решавам днес да възбудя тоя въпрос въ колоните на „Военни Известия”. Възбуждам го тук, не само защото принадлежа към съсловието, което той представлява, но и защото по-скорошното му разрешение се налага от тържественните случаи, гдето войската играе официална роля.

Смея, обаче, да се лаская с надеждата, че гражданските списания, които съ съгренати от същия патриотически пламък, ще поемат тоя въпрос с внимателна критика и ще му дадът най-широка гласност, защото, химна е тълковател на обще-народното великолепие и в него трябва да се въплоти най-симпатичното чувство на цялото, ако може да се каже, българско сърдце.

Тоя въпрос няма никакво земание-давание с различните версии на общественните страсти и като представляющи акорда на съвосурвия български идеал, трябва да погълне и подчини под стройността си всичките отделни индивидуални мелодии.

До сега ролята на химна, в необходимите тържественни военни случаи се е заменявал у нас от марша „Шуми Марица”. Тоя марш е свързан с велики събития, които историята на български народ трябва да запише с огнени думи и да запази като светиня, защото, подир вековния политически паралич, той е първата животворна дума на първия български национален войник, която е вляла струя от самозащита в жилите на очакващия „движението на водата” роб. Да се заменява, обаче, ролята на химна, т.е. молитвата на народа за Особата и Идеала, които олицетворяват неговото единство и величие, с марша „Шуми Марица”, особенно при известни случаи, е неестественно, нецелесъобразно, духом бедно и безмисленно.

Но да потвърдим думите си с най-обикновените примери. При тържественото привеждание на войниците под клетва за вярност на ОТЕЧЕСТВОТО И КНЯЗА според исканията на церемонията, трябва да се свири марша „Шуми-Марица”. Пита се, какво съотношение има марша с церемонията. Тук химна е незаменим от никакви народни мотиви; защото, клетвата, сама по себе си е една гарантирующа вариация от съдържанието на Химна. Мястото на „Шуми-Марица” е след клетвата, когато новопроизведения войник се опъти към жилището на новите си водачи, защото, тя ще му напомня жертвите, които съ легнали в основанието на българската свобода. При появяванието на КНЯЗЯ в парада трябва да се свири народния химн, който изразява благопожеланието на войската за Особата, която е благоволила да ги зарадва с присъствието с, а след поздравленията да се свири, както се практикува, „Шуми-Марица”, която изразява готовността на войника да последва вожда си всъду за благото на Отечеството. Когато се пие наздравица или се поднасят поздравления на Княза, свирят „Шуми-Марица”. Защо?! Разумявам, когато КНЯЗЯ пие подобна за народа или войската. Когато се приветствува пристигането на КНЯЗЯ негде, свирят „Шуми-Марица”. Защо?! И много още защо… но въпроса не изисква обяснение.

Следователно, марша „Шуми Марица” трябва да се ползува с особенно уважение между нас и да остане традиционен военен – боен марш за българския народ, на щастие и мотива му е игрив, възбуждзащ и увлекателен и съдържанието храбро, носъздаването на един български „Химн” е от императивна нужда. Най-подходящия случай на „Шуми Марица” е времето, когато дефилира войската, при паради, пред КНЯЗЯ и началството. Това не само, че има смисъл, но би избавило мнозина капелмайстори да изобретяват военни маршове ту по темпа на полка, ту по темпа на кадрил и др. п.

Проповядва подражанието – подражанието – ще се озове някой. Да; защото химнове има и другаде. Не; защото и да ги нямаше, живота на народите щеше да ги предизвика на сцената кога да е. Народните химнове принадлежът към явленията, за които Волтер е казал: „ако няма Бог, той трябва да се създаде”.

Химновете биват народно-династически и народно-демократически или республикански, според формата на господарственото управление. Мисля за излишно да се произнасям, че на нас е необходим народно-династически Химн, тъй като на челото на Княжеството стои КНЯЗЯ с династията си, които представляват силата ни на вън и стройността ни вътре.

Външното изражение на Химна се заключава в мелодията или музиката му, а вътрешното – в думите или поезията му. Последното е от капитална важност, защото, от една страна то определя значението и ролята на Химна, а от друга – дава тон и смисъл на музиката му. Химна трябва да бъде кратък, като искъртената от душа молитва.

Да се каже истината е една добродетел, поради което аз искренно заявявам, че парнаските обитатели не се навъртат около мойто жилище, че не съм поет нито по професия, нито по особен талант. Решавам се да обнародвам, обаче, следующите мои три опита по тоя въпрос, само защото имам дара да плетъ ритми. Ако те непослужът за основание ан компетентната, но недосетливите, наши поети да съградят наред с тях по-достойно здание – то нека ги принудят поне да докажат, че в българското сърдце има по-благозвучни струни.

Ето и мойте опити:

                                     ОПИТ I-и

Боже на славни прадеди!

Молим Князя ни пази;

Увенчай Го със победи –

Против нашите врази.

Дай Му крепост, да обеме

Всите български страни

И под трайно, мирно знаме –

В куп да ги обедини.

Да раздуй огън сърдечен –

За народний ни олтар…

Боже милий, Боже вечен!

Дай на Князя тойзи дар.

                                              ОПИТ II-ри

О, предвечний Боже – цар на съдбините!

Молим Те, сърдечно, Князя ни пази;

Увенчай Го с слава, продължи му дните –

Да държи в почит нашите врази.

Да обеме трайно, с крепка десница,

Страните где чуй се българский язик;

Да всели напредък – във мирна градина,

За българско право – да бъде велик.

Да събуди верен дух във умовете,

Любов да раздуе за родний олтар…

О, предвечний Боже – Царю на Царете!

Молим дай на Князя тойзи светъл дар.

                                               ОПИТ III-ти

Боже Князя пази!

За бащиния мила,

За страх на враговете…

Дай Князю здраве, сила,

О, Царю на царете –

Боже Княза пази!

 

При цитиране сверявайте с оригинала! Възможни са дребни грешки при набора. Когато се е налагало, еровете, ятовете и носовките са предадени според днешните правописни норми.

Advertisements
Публикувано на Всемогъщи прави боже. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s