За народния химн…

Иван Камбуров. За народния химн (на вниманието на комисията за  празднуване 1000 г. от Симеоновия век и 50 г. от Третото българско  царство). // В-к „Мир”, бр. 8429, 6 август 1928 г., с. 1

Ако е вярно че народния химн на една нация отразява степента на  нейната музикалност, „Шуми Марица” говори много не ласкаво не само за  нашата музикалност и за нашето словесно изкуство, но и за идеала ни  като народ. И като текст и като музика „Шуми Марица” е чужд на  българския съвременен дух. Утвърдил се през време на  сръбско-българската война от една песен, музикалния произход на която  според проф. Иван Д. Шишманов е немската песен „Wenn die soldaten darch  die strassen marschieren”, според Бояна Пенев една унгарска мелодия и  според Стилиян Чилингиров – една с немски текст руска мелодия, която  чул в Германия – свързан с славните подвизи и епопеи на нашия въоръжен  народ тогава и в по късните войни: балканска и европейска, „Шуми  Марица” не е отражение на български общ и музикален дух. Стилиян  Чилингиров намира в второто колкото нещо расово славянско и текста не  може да бъде повече олицетворение на нашите народни идеали. Още преди  40 г. проф. Шишманов в своята студия (сп. „Денница”, год. II, кн. 7-8)  за произхода на „Шуми Марица” писа, че в „колкото и бавно темпо да се  изпълнява, на музиката липсва оная тържественост, която е присъща на  всеки народен „химн”. Впрочем „Шуми Марица” не е химн, а една  маршовидна песен. Едва ли ще се намери културен българин, който да не  бъде съгласен с това, че и като текст, и като музика „Шуми Марица” не  може повече да бъде израз на националните ни чувства и идеали.

Сега, когато се извършват /!/ хиляда години от Симеоновия век и  петдесет години от третото българско царство, представя ни се хубав  случай да променим народния си химн. Наистина, не е лесно да се  изостави една песен, свързана с най-висшите прояви на воля за свобода  на един народ, под чиито звукове е създал епопеи, но, ако в Германия,  през време на войната и то в моментът, когато германското оръжие  печелеше най-големи победи, се постави в пресата въпроса за промените  на химна им, поради това, че мелодията на „Deutschland, Deutschland,  uber alles” не е германски, а австрийски императорски химн, то колко  повече е това належащо за нашия с чужда мелодия?

Едно от сериозните предложения в Германия бе на музиката на  победния химн от ораторията „Юда Макавей” на Хендел да се постави нов  текст, за да имат германците най-хубавия химн. Руският „Боже, Царя  храни” и австрийския „Gott erchalte” съ написани по поръка: първия от  Льовова втория от Хайдна. Да се напише една мелодия на народен химн не  е лесна работа, защото тя трябва да е така сътворена, че да отразява  народното в музика и да бъде тъй лесносхващаема, че веднага да бъде  усвоена от цял народ, като една народна песен. Такава мелодия може да  сътвори само този в когото е напластена и концентрирана една голяма  музикална продуктивност. Мисли се, че като Rouget de l’Isle – автор на  Марсилезата такива народни химни могат да бъдат написани от обикновени  дилетанти. В същност авторът на француския химн, офицер, по професия  ветеринарен лекар не е бил дилетант, а е писал неща и за цигулка и  пиано, изобщо отблизо се е занимавал с музика. През време на войната на  музикалния пазар се изхвърлиха безброй много патриотически химни и  песни: повишеното национално съзнание избиваше в музикално творчество.  Но и при най добър случай единствено само инспирацията не е достатъчна,  за да създаде нещо свясно и в повечето случаи това бяха безвкусни  патриотически музикални излияния не само у нас, но и Германия и Франция  и изобщо в всички воюващи страни. Автор на народен химн на национални  музикални химни може да бъде тамо един голям, един гениален музикант, с  нагласена музикална потенция, способен да съчини една мелодия с красота  и народен израз и отговаряща на всички музикално-технически изисквания.

„Шуми Марица” и като текст, и като музика не отговаря и на  най-скромни изисквания за народен химн. При това, поради особеността на  мелодията пее се тъй изкълчено, тъй изкарикатурено и рано или късно ще  трябва да помислим за един отговарящ по текст и мелодия на народните ни  чувства химн. Както се каза предстоящата хилядагодишнина от Симеона и  петдесет от третото ни царство дава удобно случай за снабдяване с нов  народен химн. За тази цел трябва да се обяви конкурс между поети и  писатели за написване на текст и след това между компонистите за  написване музика на избрания текст.

Само ако се получи едно наистина достойно творение за народен  химн, като текст и музика, само тогава да бъде провъзгласено за такъв.  Един химн, с смислен и хубав текст и достъпно красива мелодия, скоро ще  се утвърди като народен – особено чрез училищата и само в едно  десетилетие, той ще проникне между всички слоеве на народа – ще стане  истинно народен. Един нов народен химн, е повеля на времето и рано или  късно ние ще го имаме, въпреки противодействието на поддръжниците на  старото. Българският народ е нарастнал културно и музикално, за да  заслужва един смислен по текст и красив по музика нов народен химн. А  „Шуми Марица”, в който той получи бойното си кръщение и под чийто звуци  се ля пороци българска кръв, остана една бойна песен – не само военна,  общобългарска.

 

При цитиране сверявайте с оригинала! Възможни са дребни грешки при набора. Когато се е налагало, еровете, ятовете и носовките са предадени според днешните правописни норми.


Advertisements
Публикувано на Шуми Марица. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s