Няколко думи по…

         Я-нъ. Няколко думи по народния ни химн. // сп. „Илюстрация Светлина”. г. Х, кн. VII-VIII, юлий и август 1900, [статията е препечатка на: „Едно впечатление”, с.17-18. // в-к „Воин”. Политико-военен седмичен вестник. Сливен, г. I, бр. 12, 24 март 1900, с. 2-3].

Належащата нужда от „Български национален химн” отдавна беше предмет на горещи чувствувания. Да се състави национален химн, който да бъде най-верния изразител на общенародното величие, най-симпатичното чувство на българското сърдце към отечеството и Н.Ц. Височество, най-въжделенните чувства на националната независимост и абсолютна свобода, е неимоверно трудна работа. Без съмнение, въпроса за подходящ български химн е от общ интерес и трябваше да загрижи нашите любими от „музите белетристи”. Полковник Агура пръв постави на литературна почва, в колоните на „Военни известия”, въпроса за национален химн, с цел – дано нашите любими парнасисти го обсъдят и съгреят с „божественния си огън дарят едно достойно разрешение”, обаче всичко напусто. Вероятно, неблагодарна е работата наз сложния въпрос за народния химн, с което би се принесла услуга пред олтара на отечеството. Чудновата епоха наистина!…

Полковник Агура обнародва първия си опит за национален химн в „Военни известия”. Ето съдържанието:

„Всемогъщий, правий Боже,

Молим Княза ни пази;

Дай му сила за да може

Зли поврази да срази.

За погром на враговете

И за славни бъднини,

Боже – Царю на царете!

Дай на княза светли дни.

А на българското племе

Умовете просвети:

С любов да се обеме

И задружно разцъвти.

Чрез съгласие да може

Силна воля да развий:

Чрез напредък дай му, Боже!

Славно име да добий”.

До сега тържественната роля на химна заменяваше доброволческия марш „Шуми Марица”. Безсъмнено, той е свързан с мощни политически събития – българските доброволци от отряда на генерал Черняев през 1876 год. в Сърбия и венценосните ветерани – опълченци на Шипка – и като такъв е извоювал почетното си място в историята. Нотиран от капелмайстора Шебека, а по-после и от видния артист Славянски, той е въсхитителен до величие, обаче съдържанието му неможе да има претенции на химн, а на воинствен марш, вроде на „българска марсейлеза”.

По съдържанието си, химна на г. Агура има един важен съществен недостатък – пресиленото му творчество. Националния химн по естеството си, като поетична духовна ода на народната лирика трябва да бъде плод на националното вдъхновение, на момента. Химна губи своята цена, ако проистича от изнасилена кабинетна работа, ако се граничи с строго окръглени форми, ако в него не се съглежда лирическото безредие. При все това химна на Полковника Агура, по вътрешно съдържание, е добър. Обаче от капитална важност е външното изражение на националния химн – мелодията, музиката. За тълпата по важна е музиката отколкото поезията, колкото възвишена да е тя. Музиката съживява отпадналите духове, екзалтира душата, възбужда патриотическите чувства и създава непобедимата мощ в отечествените ратници.

Че влиянието на музиката над човешкия организъм е могъществено, се вижда от някои исторически факти.

При обсадата на Аргос от Димитри Палиорит, изнурените войници се отказали да теглят тежките военни машини към крепостта. Повикана била музика и нейните буйни, енергични мелодии наелектризирали войниците, които в няколко минути биле увенчани с успех.

До колко музиката намалява силата на чувството от уморяването, легко се съди от следующия епизод из живота на Наполеона I. В време на едно трудно преминование на французската армия Алпите, гдето войниците трябвало на ръце да пренесат артилерийските оръдия, уморението до толкова обладавало всичките, щото началните на отрядите заявили на Наполеона за невъзможността на по нататъшното движение. Младия пълководец заповядал тогава да се повика музиката. Още при първите звукове на воинствения марш, воинството трепнало и се раздвижила цялата масса напред с виковете: „Vive le générale! Vive la république!” Прехода се извършил извънредно бързо и армията се явила в тила на противника.

Ако такава е важността на мелодията, ясно е с какво мощно перо тя трябва да се компонира. Нашия национален химн е композиран от видния професор Emil Somer – пиянист-виртуоз.

Ний не отричаме голямото техническо искуство в композицията, обаче, справедливо е да се признае, че музиката е бездушна, мъртва. Може тази композиция и да довежда до патос французите, германците и пр., но за впечатлителния, живия българин, тя все ще си остане мъртва, неживотрептюща. По всяка вероятност, автора и управителните кръгове съ изпустнали из вид справедливите думи на видния Д-р Дебе – „че съществува съотношение, симпатия между размери и разните темпераменти на хората: жлъчните, меланхолични характери, на които кръвообращението е бавно, обичат протяжните ноти и бавния ритмъ; сангвиниците пък и нервните хора, които имат деятелно кръвообращение, често биение на пулса, обичат живи пиеси и бърз ритъм; лимфатиците, с увяхнала организация, предпочитат тихите мелодии и спокойната ритма; следователно темперамента на нацията трябваше да послужи за отправна точка при композицията на химна. Същественната грешка се състои в това, че мелодията няма национален колорит, че творчеството е изнасилено и има салонен характер, от колкото бурен, въсхитлив, жив и електризирующ нервите. Ето защо нашия химн не може да се реди с отличните национални химни на Русия – „Боже царя храни”, на Германия – „Heil dir im sieger kranz”, английския – „God save the Queen”, французския, тъзи композиция на момента, която създаде хилядите лаврови венци.

Ний апелираме към патриотичните чувства на българските капелмайстори и учители по пението, като се надяваме, че редакцията на „Светлина” ще извърши един отечествен акт с даването място в списанието на техните опити за национален химн. По такъв начин, ний ще се гордеем с отличен национален химн.

18 / V 1900 год.

Я-нъ

 

При цитиране сверявайте с оригинала! Възможни са дребни грешки при набора. Когато се е налагало, еровете, ятовете и носовките са предадени според днешните правописни норми.

 

Advertisements
Публикувано на Всемогъщи прави боже. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s