По повод на статията…

         Подпоручик У.Г. По повод на статията „Една необходимост”. // Военни известия, г. 3, бр. 143, 29 април 1895, с. 6

Като съзнаваме важността на възбудения въпрос от г. подполковник Агура в колоните на в. „Военни Известия” бро 135, относително належащата нужда от един Български национален химн; нека ни бъде позволено да подкрепим тоя въпрос, който изисква рано или късно разрешение, а при това да искажем нашето скромно мнение върху него.

Марша „Шуми Марица” е достояние на българските доброволци от отряда на генерал Черняева през 1876 год. в Сърбия, а пренасянето му в България се длъжи на нашите храбри опълченци, участвуващи в Освободителната война. Неговата мелодия, приспособена на иструментална музика от капелмайстора Шебека, а нагласена за вокална музика от някой български компанист, а по-сетне и от Славянски, е, действително, въсхитителна и увлекателна до висша степен. Но песента „Шуми Марица”, по своето войнственно съдържание, справедливо може да се нарече Българска марсейлеза, а не и „Български национален химн.” Теорията на слога ни учи, че ОДА или хвалебна песен, която изразява чувство на благоговение и благодарност към Всевишния, се нарича ХИМН. Но где, за Бога, искрица от подобно нещо и у „Шуми Марица”?!… Тоя исторически на нас и инак отличен марш по-добре да остане, както казва г. подполковник Агура, за някои тържественни военни случаи, изброени по нататък в статията му, а нам е необходим особен национален химн или „молитва към Особата и Идеала, които олицетворяват неговото единство и величие”, или тълковател на общенародното великолепие”, в което „трябва да се въплоти най-симпатичното чувство на цялото, ако може да се каже, българско сърдце”, или, според нас, вселяющ горещ патриотизъм и бурен възторги на в душата на българското племе.

Нуждата от национален химн е по-рано съзнал ветеранът на народната ни журналистика и поезия, П.Р. Славейков, който още при стъпването на първия български княз, Александра Батемберга, във Велико Търново обнародва, ако не греши памятта ни, във вестника си „Целокупна България” долния доста сполучлив опит. Но, за жалост, не се намери тогава някой да посочи на това произведение, като достойно да замести „Шуми Марица”, та да играе то ролята, за която го е предназначила автора му. Като предлагаме на нашата читающа публика тоя „Български национален химн” (озаглавен така от дядо Славейков), приканваме любителите от висшите литературни кръгове да се произнесат: не е ли възможно, кото той с някои незначителни изменения да послужи пак за такъв? Ето и самия текст, който вземахме из една отдавна издадена сбирка от художествени и други песни:

Княза избранния,

Първовенчанния,

Боже, спази!

Вишний Царю Царей,

Дълго дай да владей,

Мирно дай да владей,

Зло отрази.

Скиптър в ръката му,

Царството – къта му,

Боже, варди!

А на войските му,

С доблест накитени,

С храброст възхитени,

Щит ти бъди!

Висши сановници,

Нижни чиновници,

В път управи.

И представители,

Мирни водители,

За правдините ни,

Благослови.

Спри ядовете ни,

Стрий враговете ни,

Боже стани!

Всички нас поданни,

В добър път водени,

Скупом народа ни,

Съедини.

Според нас, нъ горния химн явяват се, като излишни само куплетите петия и шестия; инак той е доста подходящ. Но, спарведливостта ни кара да признаем, че в първия от опитите на г. подполковник Агура представлява нещо хубаво по идея и форма.

За да бъде един национален химн идеален, изискват се от него главно два елемента – съдържателност и мелодия. Не е достатъчно, щото поета, който го съчини, да излее всичкия си талант, като му даде грандиозен дух, но е и необходим искусен компанист, който да го направи наелекризирующ нашата душа. Ако горните две важни условия бъдат спазени, ний – българите, ще се гордеем с един отличен национален химн, каквито съ например руския „Боже Царя храни”, германския „Heil Dir in Siegerskranz” английския „God save the Queen” и други.

Ще сторат една услуга пред олтара на отечеството, ако излязат съ свои опити по същия предмет и някои наши видни поети, като г.г. И. Вазов, С. Михайловски, К. Величков и П.П. Славейков.

 

При цитиране сверявайте с оригинала! Възможни са дребни грешки при набора. Когато се е налагало, еровете, ятовете и носовките са предадени според днешните правописни норми.

Advertisements
Публикувано на Всемогъщи прави боже, Княза избрания. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s