Песми стари…

Песми стари, що не имам чуено ни на радио в Бугария, ни на радио в Македония…

Веселка Тончева: Кажи какво се пее в песента?

Айдин Курти: Слушай, ке ти кажам историята и како лафови песмата, излезена е песма. (…) За Зулю Зендельов. Той, що берел арач, си имал, си немел, ке береш пченка, графове, тея, идел еден от Дебар, от онде, от Македония, оня Дебор, му викале него. Той идел со бел конь. Ке ти дойдел кай тебе дома. Що ке ти найдел, да платиш арач, да платиш порес, порес, како го викате?

В. Т. Не знам що е арач и порес.

А. К. Начи ние го викаме аке и по наше, ама албански се викат такса.

В. Т. Такса, да, добро, данък.

А. К. Данък! Кай нами влагат и данък. Ако немаш, той и берел со форца, айде! Ке даваш и графчето, ка ке си имал за децата, фют! Енош, два поти, на трите поти идет и, пак оит овде во село наше и се збрали тие напрежните, старците, по-старите люде, секой место имат троица-четворица, имат… за свекое, некое, дур не викаш, не мои да поиш ни кай мене, ни нигде, на тебе. И му велит… И песма, що е излезена, е излезена на аке ове. Дошъл той и немат… и той кинисал да ги мават, фатите ги онесъл тука во постата (…) И той Зулю Зендельов, и му велит майка му от тоя Асан ага:

Кога ти реков: Седи не одай, де Асан аго де,

Коа ти реков, не одай край река Радика,

край река Радика се потон ти е фатен,

потот ти е фатен Зулю Зендельов, де Асан ага де.

И той не послушал, коньот, на коньот, имал сеймени по него. И дойден.

В. Т. И що се случва после?

А. К. Зулю Зендельов децата остренски,

децата остренски, пильци планински.

Брашно питает, тебе те барает,

тебе те барает, за да те колет.

Е дойден овде той и му имат излезено той, и зато е ова песма.

Де Асан ага, де тебе те барает джеляб, данък, не плащает.

И му фукнал куршумот и го свиткал. Го убил на место. И ова песма стара я пеят много до доцно старите люди, старците на свабди, на све. (…)

В. Т. Много ли е стара? От кое време е?

А. К. О, от време… старо време, по Турция, аке време, по-късно от Турция.

В. Т. А тая песма само тука во Острени се знае или я знаят и други?

А. К. Други места я знаят, како не знаят. Да ти я реча, сега немам глас да я реча.

В. Т. Яс ке прашам за нея, може някой друг да ми я изпее.

А. К. Да бе, ке наиме, сигурно, ама како не я знаят.

В. Т. А можи я пеят?

А. К. Можи и жени. После жени имат други песми, що са бидени от старо време и други песми, що са…

В. Т. Имат жените други, можите – други?

А. К. Има, по.

В. Т. И какви са, на жените какви са им песмите?

А. К. Песми стари, и тия наши, на йозик наш и, по реклямата има значи една песма, жените що я зеват:

О, море кумче грагянче (смях), слушай сега, жени коа се берет на кумство, му пеят на кумот, коа кинисват да мешает алвата и сеят брашното:

О море кумче грагянче, море,

убаво сей го житото.

И тия мешает тамо, ке мешает, жените (…) сите сбрани, му пеят на кумот, го кинисват.

В. Т. Жените, тия на сватба много са пеели, на старо време.

А. К. О, много, много. Имат и други песми, що са стари песми, песми стари, що не имам чуено ни на радио в Бугария, ни на радио в Македония. Стари песми.

В. Т. А можите повече на клюбон, на кръчма?

А. К. Не бе, си пеят и на свабда.

В. Т. Пеят и на сватба?

А. К. Да, како не, како не пеем, по свавди си пеем.

В. Т. А оро кога се игра, пак ли можите и жените са посебно, отделно?

А. К. Ко ести за жените, не е нещо… ме разбираш, кога си играт – си играт жените, кога се фатит можи стари ориня, най-старите ориня, тежки ориня, само со мельодия, ка ти кажав, со свирка и топан. Овде немат имано, сега гарнети и диджейове, ове беше… да ти е кеф, да беше… Я коа ке идев негде, коа ке мамнеа тиа свирладжиите и топаните, я знаев – сега се куткят…

В. Т. Що значи?

А. К. Борачите. Е зедена за невестата мельодията е инаква.

В. Т. А, ги знаеш…

А. К. Слушай, се знаеше толку убаво свите пашакайдиня, пашакайдиня, како ги викате, мельодии овие свирладжиите, имаше куа кя почнее по невеста да одет по мельодия знаеше, оти людето сега одет да земет невестата, по музиката познаваш. Не само яс, свите. Начи например после пак коа ке слезе невестата дум-дум-дум, е слезла невестата от коньот. И после се токмее, ке одеа да се борет, инаква мелодия борачите, и се знаеш свекой тоа нещо. Жените играт Дромното оро, женското…

В. Т. Женското е Дробно, а мъжкото е Тежко?

А. К. Тежко, да. Коя кя излезия можите – Тежко оро, наредени… само Тежко. Коа играт жените – Дробното оро, можите гледает, тия тупает, ворти се, ести…

В. Т. Много убаво.

А. К. Аааа, много убаво! (…)

Дремка ми се дреми, мила майко, на църни очи.

В. Т. Кога се пее таа песма?

А. К. Сва нокь, за свавда, сва нокь. Се коа ке одеа жените на нива, на шума…. (…) Млогу песми, млогу, млогу. Людето пеея, стариците кога земеа, стариците фурката кладена шибалкята…

Чума чума биет на ворв село,

ми подбрала старичите…

Аке се пее, за убаво. И мльогу, мльогу. Ай да ми е мило, да я имав гайдата наместена… (…)

Учи ме, майко, кажи ми ка да я земам Лиляна

В. Т. Откъде я знаеш тая?

А. К. Майка ми моя – пеячка, ага немаш майката пеячка, али бабо пеяч, не мож да научиш.

В. Т. Кажи я пак.

А. К. Учи ме, майко, кажи ми,

ка да я земам Лиляна

Лиляна, ена на майка,

Лиляна кучка убава!

Уф уф! Сега да фоля ена-две чаши! Како кя доит! Знаеш колко песми знам я, стари, що не има…. Да се намести гласов, да седниме, да има едно дайре с мене, бувай дайрето!

Айдин Курти, с. Големо Острени, 10.08.20

(Заб. Ударенията са оформени графично чрез отбелязване на ударените гласни чрез опцията Bold (почерняне) на съответната ударена гласна.)

Advertisements
Публикувано на Теренни материали. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s