Сите песни – и български, и македонски…

Сите песни – и български, и македонските немат голема разлика, за да ги пееш…

Божин Фильоки: Ние си имавме песни на свавба що пеевме, али македонски, български, аз повече български, ги казваше радиото Варна, не знам кой… и я ги паметвех, кя ги слушав два-три пъте, кя ги научев, си пеев слободно, и тамо во клюбот, не ме забрани никой, а не бевме пущани, не бевме слободни, такво беше времето, беше лошо време и лошо го поминавме. (…)

Веселка Тончева: Казваш от България от радио си слушал, дали памтиш некоя песма? Да ми кажеш.

Б. Ф. Тодоро Тодоро, вечерала ли си,

вечерала ли си, вино пила ли си.

Песми такви.

После е имало и македонските, разбери. И тие.

В. Т. А има ли разлика между македонските и българските?

Б. Ф. Како нема!

В. Т. Каква е разликата?

Б. Ф. Македонците зборват инакво, българите зборат по-инакво, македонците викат кащата кука, па не треба да е кука… Али сите песни и български, и македонските немат голема разлика, за да ги пееш. Аз имам чуено много български песни, македонски…, па за мене македонските, българскита са ми много лесни, лесни, защо я зборев той язик. А албанските беа тежки, защо я ги имам учено, бев партизан, не знаев еден лаф, шестнаесет годишен, партизан. Ове на ридоите тука имам седено четири месеци и тука… кай ове … идев тука нокя. На тия ридоите. Арнаутските ми беа тежки, защо требаше да ги пееш, ама како ги пеят тия, па не можев, не бев учил я. Па я незнав арнаутски.

В. Т. Кога го научи?

Б. Ф. На иляда четириесет и четвъртата – партизан. Бев партизан и го научив ова албанско, па не чисто и денеска не збора чисто. Тога заватиф, защо я школо немам албанско. Сърбски. Слушай тука, я знам сърбски и граматично, знам толико сърбски, не знам како да ти кажам. (…)

В. Т. Нали ходите по сватбите на Голо Бърдо, албански кой слуша? Тия искат български и македонски?

Б. Ф. А го мешае и българско, и македонски, и арнаутско го викаме ние, албанско. Свекакви. По-напред све песни български и македонски, и сърбски. Аз знам песни сърбски, али прошло време…

В. Т. Кажи ми една сръбска песма, айде яз не знам, кажи ми!

Б. Ф. После пеевме тие песме ние (запява)

Сбогом мила, дойде време

я со тебе да се раздела

Та са македонска песма, а и българите я пеят, овде нема разлика голема.

В. Т. А сръбска? Кажи некоя сръбска! Ми е много интересно какви сръбски пеехте.

Б. Ф. Айде вино пие, ракия ми е горка,

я пот кукю жена ко девойка.

Божин Фильоки, Тирана, 02.04.2008, зап. В. Тончева, К. Рангочев

(Заб. Ударенията са оформени графично чрез отбелязване на ударените гласни чрез опцията Bold (почерняне) на съответната ударена гласна.)

Advertisements
Публикувано на Теренни материали. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s