Иван Д. Шишманов. Историята на „Шуми Марица”

Иван Д. Шишманов. Историята на „Шуми Марица”. // Денница, г. II, кн. 7-8, юли-август 1891 г., с. 353-361.

 

Шуми Марица” не е в правата смисъл на думата „национален химн”, като например „God save the Queen”, „Heil Dir in Siegeskranz”, „Gott erhalte”, или „Боже Царя храни”. Нейният ритмус, колкото полека и да се испълнява, не носи отпечатъка на вдъхновенната въсторженност, на величественното спокойствие, на грандиозния дух, които характеризуват всякой химн и го отличават от всеки други род музикални съчинения. –

Както в поезията, тъй и в музиката химнът служи за изражение на най-високите чувства, които вълнуват човешката душа. Измежду тия високи чувства, едно от първите места заема патриотизмът, който може да се изкаже или в въсторжена любов към висшия негов представител или в любов към самото отечество.

Тая любов намерва своето най-високо изражение в националните химнове – произведения на отделни поети и компонисти, които най-добре съ успели да дадът форма на тия чувства, да ги избистрат, да ги сгъстът, да ги кристализират.

Няма културен народ без национален химн или поне национален марш или песен. Много пъти химновете предшествуват на организацията на националистите, които в тях изливат всичките свои надежди, своите най-високи идеали. Значението на химновете се усеща даже в борбата на социалните класове: Марсейлезата на работниците или la Carmagnole, не отстъпват нито по въодушевление, нито по мощ на изразените в тях чувства и идеали на никой политически химн.

В народния химн поезията и музиката, театърът и мелодията се съчетават в един миг на най-голямо въодушевление, на страстна любов. Именно от пароксизма на двата елемента химнът черпи своята най-голяма сила, своята вълшжебна мощ над душите.

Думите и гласът – в идеалният химн съ еднакво значителни.

Те тряба тясно да се прегръщат и пронизват. Думите тряба да пеят, гласът да говори. Когато тия условия съ испълнени, когато поетът и компонистът съ конгениялни творци, химнът е съвършен, но това е рядко. Малко национални химнове достигат тая стъпен на съвършенството. В повечето случаи между гласът и думите няма пълно съгласие. Много пъти текстът е само случайна причина, causa occasionalis на мелодията. Популярността на народния химн се дължи в такъв случай единственно или преимущественно на компониста. Дето химнът и без всякакво вътрешно достойнство е сполучил да стане национален, там неговото распространение се дължи само на неговата официялност. Тая третя категория химнове е най-долнята и най-слабата. Такива обаче ги има не малко. Достатъчно е да прегледа човек само някоя сбирка от европейски национални химнове, за да се увери, какъв голям процент заемат официялните химнове в числото на националните.

Сравним ли текста на „Шуми Марица” с мелодията й, в която е облечен, трябва да отнесем нашия народен химн към втората категория, към химновете, които дължат своята популярност най-главно или преимущественно на мелодията.

Който е имал случай да чуе разни национални химнове, непременно е забелязал още един любопитен факт, именно факта, че голяма част от националните химнове не съ истински химнове, а маршове. Тие маршовидни химнове съ в повечето случаи остатък от бурните периоди на народите, в които известен техен идеал е намерил по-целесъобразно въплощение на буйни маршове, от колкото в спокойно, величаво текущия ритмус на химновете.

Едни от най-интересните примери от подобен род маршове – химни съ Марсейльезата и Шуми-Марица.

Историята на Марсейльезата е позната. Съчинена в 1792 год. от французския военен инженер Клод Жозеф Руже де Лил на 24 априлий (н.ст.), през нощта в Щрасбург, пред провъзгласението на войната и наречена от него „Военна песен на Рейнската армия” – Le chant de guerre de l’armée du Rhin, тя биде пяна за пръв път в Париж от една марсилска доброволческа дружина, при влизането й в града в 1792 година и от там получи названието си „Hymne des Marseillais” – и после „Marseillaise”. С своята безподобна по въодушевление и сила мелодия, тя с неимоверна бързина облада сърдцата на всичките революционери и в два месеца отгоре стана химнът на републиканска Франция. /бел. 1/ Като такава, тя беше преследвана от империята и реставрацията и едва в юлийското въстание въскръсна изново.

За происхождението на Марсейльезата е писано достатъчно. Мнозина не могат да се начудят, как Руже де Лил, който, като поет и компонист, заема доволно посредствено място, е могъл да съчини такъв един бисер като Марсейльезата. Някои мислят за това, че Руже е заел мелодията. Ф. К. Майер в своите „Версайлски писма” (Берлин 1872) поддържа, че основата на Марсильезата е една немска, горнебаварска народна песен. Според Фридолин Хамма, тя е идентична с Веруюто на една Холцманова литургия, – missa solemnis N.4. Един француски музикален критик твърди в Revue et Gazette musicale de Paris (1863), че Руже съчинил само текста на Марсейльезата, а мелодията е компонирана от някой си Navoigille.

Много по-малко известна, макар и не по-малко любопитна, е историята на „Шуми Марица”, която показва даже и някои аналогии с историята на Марсейльезата. В нашия печат не срещаме нищо по тоя предмет.

Ний се заинтересувахме за историята на нашия национален химн, т.е. за историята на текста и на мелодията му, съвсем случайно.

Когато бяхме още на университета в Липиска, посети ни един ден г. Циммерман, един от най-познатите Липисски издатели на музикални пиеси и ни помоли да му преведем текста на Шуми Марица на немски, понеже имал намерение да издаде целия марш според аранжмента на пражския капелмайстор Шебек. Ний с готовност приехме да помогнем госп. Цимерману, да запознае немската публика с нашия народен химн, макар и да знаехме, че ще срещнем непреодолими мъчнотии в превежданието на елиптичния текст. След две недели преводът беше готов и маршът можа да излезе на хубава дебела хартия, с шарени корици.

Не знаем да ли тънкомузикалната немска публика остана много въсхитена от г. Циммермановото издание и особенно от нашия превод, но ний не скърбим за труда си, защото нему има да благодарим, дето можахме да получим от издателя на Шуми Марица копие от едно немско писмо на капелмайстора Шебека, в което за първ път намерваме няколко по-определени бележки за историята на нашия народен химн, или по специално на неговата мелодия. Ний ще преведем най-любопитните пасажи от това писмо. То е писано вероятно в опровержение на някои неверни сведения, които Липиският „Дневен Лист” (Leipziger Tagblatt) бил съобщил на своите читатели за происхождението на Шуми Марица. За жалост ний не можахме да намерим тоя брой от вестника, против който г. Шебек полемизува. От съдържанието на писмото не може нищо да се заключи за характера на бележките в Leipziger Tagblatt.

Г. Шебек пише:

Уважаемий господин Цимерман,

Същевременно с настоящето Ви испращам под кръстатка партитурата от Шуми-Марица за военна и струнна музика. Относително тоя марш тряба да ви съобщъ, че показанията на Липиския Дневен Лист не съ верни. Аз сам си дадох труд в шест-годишното си пребивание в България да изследвам това и моите показания се основават на следующите верни данни: В 1876 год. бил се установил в Едрене един немски дамски оркестър от Ческо, от тия оркестри, които пропътуват ежегодишно цял исток – и свирел там всекий ден в една гостилница, която била посещавана главно от поселените там немци и от други чужденци. Една от дамите пеяла песента: „Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren” (Когато войниците минават през града). Понеже мотивът (на тая песен) бил познат на Немците – то всекий ден искали да го повтарят и по тоя начин мотивът станал популярен в Едрене. В това време избухнала руско-турската война и се съставили български дружини от доброволци, които приели руския солдатски обичай, когато маршируват, да пеят песни и понеже нямали други подобни песни, освен руските, които били научили от руските солдати, то един учител, който се намерил между доброволците, решил да напише такава една солдатска песен и така написал текста на Шуми Марица. Само мотивът липсвал още. Тогава той си спомнил едренския мотив и понеже мелодията и текстът си прилягали, той научил солдадите да я пеят и тъй се образувала Шуми-Марица. В това време имало с доброволците и една руска дружина с музика, капелмайстора на която, Маречек на име, съставил от мотива на Шуми-Марица и от няколко народни мотива целия марш. – Ето цялата истина, както сам аз се потрудих да я изследвам. Още искам да поправя и следующето, което навярно е съобщено в Липиския Дневен Лист: Оня, който учил Турците сигналите бил Маджарин на име Шафрани и бил в това време капелмайстор в Едрене и от него аз узнах от де се е разпространил мотивът на „Шуми-Марица”.

„Аз дойдох в 1878 год. в България; бях тогава в Франция, в Ницца, и бидох препоръчан от едно княжеско лице. Аз намерих в България музикалните отношения още в люлката им и положих всичкия си труд, да въздигна българската музика и действително сполучих”. –

Г-н Шебек расказва по-нататък, че станал любимец на княза Александра, че го придружавал с музиката си в всичките му пътешествия, че получил за заслугите си орден св. Александър и медал за изкуство, че при Сливница всичките военни музики по заповед на княз Александра свирили неговия „Сливница-марш” – и че напуснал България защото му отнели суммите, които му се давали в вид на субвенция на музиката. – По-нататък г. Шебек се впуща в някои подробности, относително издаването на марша, които не ни интересуват. Повече внимание заслужва една случайна бележка в писмото, от която виждаме, че преди Циммермана – Гутхайл бил издал „Шуми-Марица”, преработена от Славянскiй.

Интересен е и следующийт пассаж: „Като дойдох в България, намерих Шуми Марица, толкова лошо нагласена (in so elender Harmonisierung), че трябваше целия марш да го хармонизирам и инструментирам; сега там го свирят навред, както аз го преработих.

Толкова г. Gabriel Sebek, тогава живущ в Прага, Palacky Strasse 565, Weinberge.

От това важно за историята на нашия марш писмо изваждаме следующите четири точки:

1. Мотивът на Шуми-Марица не е оригинален. Мелодията е заета от една немска песен, която г. Шебек изрично привежда, и която случайно станала популярна в Едрене и от там, вероятно, в други някои по-големи български градища.

2. Въздигането й в национален марш се дължи на автора на текста и на доброволческите дружини. Ако да не беше приспособил Никола Живков към нея познатия текст и да не беше станала популярна между опълчението, тя нямаше, навярно, да достигне честта, от която се ползува днес.

3. Целият марш, както се свири от военните музики, е съставен от песента Шуми-Марица и от няколко народни мотива от капелмайстора Маречек.

4. Първата правилна хармонизация и инструментация на марша се дължи на капелмайстора Шебека. –

Първата точка не подлежи на никакво съмнение. Мотивът на Шуми Марица е безспорно чужд. Тя няма нищо общо с характера на нашите народни песни. Не е нужно да е вникнал човек дълбоко в духа на нашата национална музика, за да се увери че Шуми Марица е чужда импортация, като много други песни, станали у нас модни и популярни, на които европейското происхождение в много случаи едвам вече може да се узнае. – (Сравни напр. в III действие на Traviata от G. Verdi, арията на Violetta: „Addio del passato bei sogni ridenti, le rose del volto già sono palenti” и мелодията на П. Ивановата песен „Вдовица: Нощ е ужасна, зима студена” и пр. както се пее обикновенно в затънтените провинциални градовце у нас, дето рядко някой е имал честта да чуе чудесния италянски оригинал и дето сички мелодии минуват задължително през устата на циганските песнопойци, които ги расчекват с своите своеобразни, ориенталски fiorituri до обезобразяване.

От изследванията на г. Шебека и показанията на неговия приятел Шафрани, някогашен капелмайстор в Едрене, излиза, че мотивът на Шуми-Марица е немски.

Наистина песента, която г. Шебек дава за първообраз на нашия народен химн прилича на „Шуми-Марица”. – Началото: „Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren”, напълно се покрива с първата музикална фраза на Шуми-Марица. По-нататък мелодиите малко се разиждат, но ритмът си остава същия.

Ний помним само първия куплет, но читателите могът да съдят от него за баналността на цялата песен:

Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren

Öffnen die Mädchen Fenster und Thüren!

Warum? Darum? Warum? Darum?

Alles wegen dem Tschindadaratta, Tschindadaratta,

Tschindadaratta, Tschindadaratta.

 

Когато солдатите маршируват през града,

Момите отварят врати и прозорци.

Защо ли? Ей защо! Защо ли? Ей защо;

Се заради чиндадарата, чиндадарата,

чиндадарата, чиндадарата.

 

Към точка 3 и 4 няма какво да забележим.

Към втората теза сме в състояние да направим няколко поправки и допълнения, благодарение на любезността на самия автор на текст, г. Н. Живков. От желание да си обясним, как е било възможно, немската кафешантанска мелодия, да стане български народен химн, ний се отправихме писменно към господина Живкова и го помолихме да ни расправи всичко, каквото помни за генезиса на най-популярната в България песен. Ний предполагахме, че г. Живков е бил преди войната учител в Едрене, именно в това врема, когато немската дамска капела е сполучила да популяризира песента „Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren” и че г. Живков от там я е занесъл в кишиневския лагер, дето я е приспособил към известния текст. От писмото на г. Живкова, няколко пасажа от което ще съобщим по-долу, се вижда обаче, че мелодията на Шуми-Марица не е заета направо от немската, а от една българска песен „с глупаво съдържание”, която по онова време се пеяла из България. Нам тази тесен не е известна. Г. Живков казва, че била близу до напева на Шуми-марица. Може да се предположи, че тя е била горе-долу вярно копие на кафешантанската арийка, която още тогава трябва да е добила голяма популярност извън границите на Едрене. Песента „Слънце зорница” може да се смята прочее за преходна форма между „Wenn die Soldaten” и „Шуми-Марица”. Това посредственно заимствуване обяснява и отстъпванията на нашия народен химн от немския оригинал.

Ето какво сам г. Живков ни пише:

„Сега, за работата по „Шуми Марица” ето какво има да ти кажа: Преди, в турско време съм бил главен учител, но не в Едрене, а в Велес, ала не съм чувал на немски подобна песен, а близу до напева й имаше на български, която е с глупаво съдържание, ала в напевът й бях се влюбил, ето как беше:

Слънце зорница тук се разбира

В младия възраст, който извира,

Умната сила, крехката младост.

На человека драга до старост.

Толкоз помня от съдържанието й, та като се върнах из сръбско-турския бой на 1876 год., от командата на генерал Черняева, аз си въспявах тамошните подвиги на доброволците и другари в стиховци, и при другите, които не съм ни писал, намислих в г. Плоещ „Шюми Марица”, която белки не щеше да види толкози свят, ако не бяхме играли моята пиеса в ръкопис „Илю Войвода”, дето е употребена и Шюми Марица, която и по съдържание като се хареса на другарите, запяхъ я за винаги, и аз като видях, че се харесва на света проводих и я печатах в българския вестник „Новинар” издаваем в Букурещ. Там е напечатана тъкмо тъй, както в „Гуслата” ми, стр. 23. Казано е:

Вижте деспоти генерала наш,

Чуйте запейте Черняева марш!

Защото ний знаяхми, че руския цар приследва генерала Черняев, че той – Черняев – избягал из Русия и дошал да се бори за България”.

Тук се свършват сведенията за Шуми Марица. Бележките на г. Живкова съ важни особенно за историята на текста, но те осветляват и допълнят и историята на мелодията. Ний узнаваме, че текстът на Шуми Марица бил съчинен в Ромъния, още в 1876 година подир сръбско-турската война и че още тогава песента била добила известна популярност под название „Черняева марш” чрез представянието на трагедията Илю Войвода. Шебек се лъже следователно, като предполага, че Шуми Марица за първи път е пяна от доброволческите дружини в руско-турската война.

Вярно е обаче, че тя нямаше да се распространи тъй бърже, ако да не бяхъ я усвоили дружините. Тям и на увлекателната мелодия има да се дължи, дето Шуми Марица станъ най-сетне национален химн.

Оня брой от в. „Новинар”, в който за първи път е печатан текста на Шуми Марица, не съществува в тукашната библиотека. Ний притежаваме само един брой от първата му годишнина (N 20, от 1877 година). Заглавието му е: „Секидневний Новинар”. Уредник: П. С. Бобеков. Форматът му е малък, като сегашният формат на в. „Свобода”. На първата страница съ напечатани под претенциозното заглавие: „Service particulier du journal le nouvelliste” и няколко депеши от агенция Хавас на френски и български.

От сбирчицата „Гусла с песни”, в която оригиналният текст е препечатан за първи път, притежаваме две издания, първото печатано в Свищов, в печатницата на Асеня Паничкова 1878 година, другото в Търново, в печатницата на Петра Стоянова в същата година. Авторът й я посвещава „като първа книга, която се печата в свободна България в вечна спомен майору Н.А. Киряеву, първий гениалний предводител на българските юнаци в Сърбия, и който първи проля благородната си кръв в священната война, когото съм придружавал в бойовете до смъртний час, и видях „как умря тогас, като съживи нас”.

В първото издание на „Гусла” Шуми Марица е напечатана на стр. 15-17, в второто на стр. 23-25, под заглавие: „Черняева марш”.

Текстът на нашия народен марш е претърпял, както е известно, няколко изменения. Не ще бъде за това излишно в тая малка студийка, която се занимава специално в историята на Шуми Марица, да го приведем в първообразния му вид. Ний задържахме и оригиналното правописание на автора:

1.

Шюми Марица

Укарвавена,

Плачи вдовица

Люту ранена –

Марш! марш

С Генераля наш

Раз, два три

Марш! войници

 

2.

Напред да ходим,

Войници мили,

Тимок да бродим

Със сички сили –

Марш! марш! и пр.

3.

Юнака донскый

Нам iе водитель,

С пряпорец львскый

Вожд победител –

Марш и пр.

4.

Вижте, деспоти,

Генераля наш

Чуйте запейте

Черняева марш

Марш и пр.

5.

Войници храбри

След него летят,

Порят въздухът

И громко викат

Марш и пр.

 

6.

С кървав остар, меч

Генераля напред

Възглавя на сеч!

Гръм огън на вред…

Марш и пр.

7.

Труба низ гора

За звони напред!

Хей ура, ура!

Ура напред!

Марш и пр.

Според признанието на г. Живкова Шуми Марица нямаше да добие тогава популярност, ако да не беше влязла в неговата драма Ильо Войвода, играна в Ромъния на разни места в ръкопис още в 1876 година.

Тая драма биде печатана едва в 1888 год. в София в скоропечатницата на Янко Ковачева, в собственно издание на автора.

Шуми Марица тук се пее от цялата Ильова дружина на края на третьото действие, при излязването й от сръбската крепост Кладово и заминаването й за България. (Стр. 63-65).

Всички войници: Ура! Ура! да живее войводата, ура!!

Илю войвода. Мирно! На леее-во! (войниците са обращат на лево, знаменосеца в средата им).

Илю войвода. Песнопойци! на поход Шуми Марица. На прааа-во марш!

(Войниците тръгват и запяват):

Шуми Марица и пр.

(След, като преминават войниците няколко пъти през сцената пеейки на свършване на песента завесата пада).

 

1. Сравни Michelet, Histoire de la revolution française, III, p. 496: „Ce chant fut trouvé à Strasbourg, à deux pas de l’ennemi… trouvé en mars ou avril, au premier moment de la guerre, il ne lui fallut pas plus de deux mois pour penetrer toute la France, il alla frapper au fond du midi, comme par un violent écho, et Marseille reponit au Rhin; sublime destinée de ce chant! Il est chanté des Marseillais à l’assaut des Tuilleries, il renverse le trône à 10 Août; on l’appelle la Marseillaise”.

 

При цитиране сверявайте с оригинала! Възможни са дребни грешки при набора. Когато се е налагало, еровете, ятовете и носовките са предадени според днешните правописни норми.

Advertisements
Публикувано на Шуми Марица. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s