Ст. Чилингиров. Шуми Марица – 1

Стилиян Чилингиров. Шуми Марица – Част 1. По случай 50-годишнината от освобождението на България. // Българска мисъл, 1929, № 2, 103-112.

 

В памет на моя учител проф. Ив. Д. Шишманов

 

Нашият народен химн – по-точно и по-правилно марш – е бил твърде малко предмет на изучаване. Като оставим на страна статията на проф. Ив. Д. Шишманов, единственото по-значително изследване върху текста и мелодията на Шуми Марица, /бел. 1/ и статията на Д. Уста-Генчев, „Вазов и българския народен химн”, /бел. 2/ всичко останало е дребни бележки, разхвърлени тук-там из вестници и списания, които идат само да преповторят казаното от Шишманова, – рядко да го допълнят. Така, всички те съ съгласни с него, че „Шуми Марица” не е в правия смисъл на думата „национален химн”, като например „God save the Queen”, „Heil Dir im Sigenskranz”, „Gott erhalte”, или „Боже, Царя храни”. Нейният ритмус, колкото полека и да се изпълнява тя, не носи отпечатъка на вдъхновената възторженост, на величественото спокойствие, на грандиозния дух, които характеризуват всеки химн и го отличават от останалите родове музикални съчинения. По ритмус „Шуми Марица” е марш, какъвто марш е и „Марсейлезата” /бел. 3/ – без, обаче, да съдържа нейното единство между текста и мелодията, защото тия два елемента не съ нито творческо дело на две конгениални натури, нито пък съ плод на едно и също вдъхновение, какъвто е случая с последната. А знайно е, че и думите, и мелодията на „Марсейлезата” съ излезли едновременно из перото на младия френски поет капитан Руже де Лил в деня, когато е станало известно в Страсбург, че Людовик XVI обявил война на Австрия. /бел. 4/ Значи, „сравним ли текста на „Шуми Марица” с мелодията, в която е облечена, трябва да отнесем нашия народен химн към втората категория, към химновете, които дължат своята популярност главно или преимуществено на мелодията”. /бел. 5/

Съгласни съ с Шишманова и по отношение текста на националния ни марш, като в преценката му отиват дори до крайност, макар и справедлива крайност. Най-снизходителен е проф. Тодоров-Балан, който в своите лекции върху размерите и фигурите в поезията, четени преди 25 години, намира само известно несъответстнвие между нàзвука и иктуса в „Шуми Марица”. Вазов пък в сбирката си „Под гърма на победите”, дето дава проект за нов текст, преценява по-раншния – текста на Живкова – така: „В нашия национален химн, с изключение първия му куплет и първите два стиха на рефрена, всички останали стихове съ крайно несмислени, като не отговарят и на темпа на музиката”. Но като вижда, че не се усвоява неговия текст, той става по-безпощаден и към българите и към думите на марша им. В сбирката си „Песни за Македония”, дето препечатва още еднаж своя текст, той казва: „за жалост, и днес, било по привичка, било по незнание целия текст, а може би по неизцеримото наше безвкусие, „Шуми Марица” се пее, когато това стане нуждно, повечето по стария глупав текст, за което се срамим пред чужденците, като им се преведе”. Но пръв е имал смелостта да се отнесе напълно отрицателно към думите Н. Йонков – Владикин и то през едно време, когато една такава преценка би могла да се таксува от хората на тогавашното общество като една непохвална дързост. Той чисто и просто казва, че в „света надали има по-глупаво стихотворение от това арш-марш”. /бел. 6/

Но, какъвто и да е текста, неговата история се знае. Разказа ни я пак най-напред Шишманов. Останалите само приповториха съобщеното от него. Авторът е Никола Живков, известен учител-книжовник преди освобождението. Родил се е през 1847 год. в Търново, дето е добил и обрвазованието си в тамошните училища при учителите: П.Р. Славейков и Никола Михайловски. По-сетне се е учил при американските мисионери в Русе. Като агент на Дановата печатница в Русе той е обходил българските земи и написал Пътни бележки, обнародвани в цариградския в. „Право” (1869 год.) под псевдоним Скитник. От 1872 до 1873 г. той е бил натоварен от българското читалище в Цариград и от Екзархията да открива читалищата навред из българско, да разпространява сп. „Читалище” и да „съгрява българските сърдца към нововъзобновената ни Екзархия”. След това учителствувал 12 години в Велес, Варна, Берковица, Севлиево, Тулча и Свищов. През 1875 г. бил апостол по възстанието в Берковица, но бил уловен и откаран в Видин и Русе, отдето сполучил да избяга в Гюргево. Заедно с Хр. Ботева той издава първия брой от в. Нова България (1876 г.). При свободна България той е бил известно време училищен инспектор. Редактирал е вестниците: Телеграф (Силистра, 1880 г.), Комар (Русе, 1885 г.), от който съ излезли 10 броя и Македонец (Русе, 1885 г.) – 26 броя. Първият и третият съ политически, а вторият – сатиричен. Живков е автор и на няколко драми като: Светулка, комедия, Крал Милан, трагикомедия, Елмазена табакера, Илю воевода и др. /бел. 7/

При представлението на последната е била пята най-напред песента „Шуми Марица”, написана през 1876 г. в гр. Плоещ и печатана за пръв път в в. Секидневний новинар от 1877 г., редактиран от П. С. Бобекова. После тя е била поместена в сбирката „Гусла”, излязла през 1878 години в две издания – в Свищов и Търново. Самата драма е издадена през 1888 г. В Плоещ е станало първото й хорово изпълнение, но от кои артисти, Живков не ни казва. Уста-Генчов е склонен да твърди, че драмата е играна в ръкопис от трупата „Искра”, чийто директор е бил Добри П. Войников. Тя е имала голям успех по всички градове на Румъния, в които нашите сънародници съ имали добре уредени училища. Събраните суми се давали за подпомагане „българските доброволци и възстаници, които се скитали голи, боси и гладни отвъд Дунава”. /бел. 8/ По-инак ни предава историята на „Шуми Марица” само С. Ж. Дацов. Според него, текстът и мелодията били създадени едновременно от Живкова под Кралювица, Сърбия, дето Живков и Ф. Симидов стояли на лагер ведно с цялата българска легия и били нещо като адютанти на Филип Тотя. Популярната песен между легионерите била тогава песента на Стамболова:

Не щеме ний богатство,

Не щеме ний пари,

Но искаме свобода

С човешки правдини.

С нея бил посрещнат през първите дни на м. юний 1876 г. и главнокомандующият генерал Черняев. Възторгът на легионерите от посещението на генерала бил неописуем. „И в тая си радост – разказва Дацов – Живков готви за другарите си една приятна изненада. Под силното впечатление, което личността на генерала направила при общия преглед на борците, Живков е обзет от особено настроение и тъкми и натъкмява стихове за един нов походен български марш; разучва го и тананика в тесен кръг другари, които съ възхитени от мелодията му”. Под звуковете на този марш борците преброждат Тимока и през различни пунктове при Връшка чука и Кадъ-боаз навлизат в поробена България, като завързват пръв бой с турците при с. Раковица, дето се дава и кръвното кръщение на „Шуми Марица”. /бел. 9/ Но това твърдение на Дацова противоречи на признанията, които прави сам Живков.

От тук натъй историята на „Шуми Марица”, по-точно, историята на нейното разпространение става тъмна и объркана, защото се смесват популяризацията на текста с популяризацията на мелодията. А те, в същност, се развиват известно време не напълно независимо. По-стара е, разбира се, мелодията, която в известни свои части ще е била познати на мнозина българи, дошла по различни пътища до техните уши. На първо време маршът се наричал „Черняев марш” в чест на генерал Черняева. По-късно той става „Александров марш” в чест на Царя-Освободителя, като се изменява и стиха „Тимок да бродим” на „Дунав да минем”. /бел. 10/

Заедно заживяват на широко текста и мелодията едва след популяризирането на драмата „Ильо войвода”, в която на два пъти излизат момците на малешевския юнак, запели в стройни редове „Шуми Марица”. Тайната пък на успеха й тгрябва да се дири не в преклонението на българите пред личността на Живкова, не и в художествените достоинства на драмата и на текста, а в обаянието, с което съ се ползували генерал Черняев и Ильо войвода, както и в достъпността на мелодията. Обстоятелството пък, че „Шуми Марица” се налага непринудено и неволно на българското опълчение, образувано изпърво в Кишинев, а отпосле допълнено и доразвито в Плоещ под началството на генерал Столетова, иде да ни даде по-дълбоките предпоставки на нейния успех. Те се крият в колективната потреба от една обща песен, която да споява сърдцата и да подтиква волите към една и съща художествено възсъздадена цел. А такава една песен не е било възможно да се създаде в пределите на Турция по много причини. Преди всичко, условията на робския ни живот не съ позволявали манифестацията на едно общо, патриотично изразено чувство, па и такова чувство не е съществувало в еднаква степен по българските земи, щом като се знае, че не вредом е било развито у българина националното съзнание до степен, пригодна да създаде за всички един зов, една кличка, една песен. Все пак там, дето българинът се събужда по-рано не като отомански поданик, а като член на една единна, поробена народност, някои песни обединяват неговото самосъзнало се множество и добавят значението на национален химн. Такова едно обединително звено се явява песента „Слушай, български народе”, съчинена от шуменеца поет Харалан Ангелов, която и до днес се пее из северо-източна България, а и на много места в Тракия. А до преди двайсетина години беше най-популярната училищна песен.

Значи, като обща, на първо време бойна песен, „Шуми Марица” добива гражданственост едва при българското опълчение. И в това отношение трябва да се признае за прав до известна степен първият й аранжор Габриел Шебек, който твърди, че тя е била пята най-напред от доброволческите дружини в руско-турската война. Защото едва след тази война се обръща тя от песен на личността в песен на колективитета, който чрез нея почва да се чувствува като едно неразделно цяло. Какво е било нейното магическо въздействие, иде да ни свидетелствува Де-Прерадович в книгата си „Българското опълчение в руско-турската война през 1878 год.”. Като ни говори за боя при Стара-Загора на 19 юлий 1878 год., той пише: „казват, че и I-та дружина се хвърлила в атака така също весело, както и 3-я дружина. Прапорчик К…, родом българин, спуснал се връх турската цеп с песента „Шуми Марица”, като давал сам пример на войниците, но… нищо не помогнало!” /бел. 11/

Ще рече: текстът на „Шуми Марица”, както признава сам Никола Живков, е писан след сръбско-турската война, /бел. 12/ пята е за пръв път в Плоещ от членовете на театралната трупа, популяризирана е между българите и бива усвоена като български военен марш от българското опълчение. Щом като е така, неуместни съ твърденията на Дацова и допущанията на Уста-Генчева, че нашите сънародници знаели „Шуми Марица” още от Сърбия. /бел. 13/

Очевидно тука се бърка цялата песен изобщо с мелодията, която в известни части, трябва да се вярва, е била позната на българските доброволци в Събрия, събрани там от всичките краища на българските земи.

За мелодията пък и за пътя, по който е минала тя, докато се въздигне с текста до степента на национален химн, няма две мнения, които да си схождат. Обединяващата връзка между тях образува само твърдението, че тя не е плод на български музикален гений, а че е чуждица. Иван Шишманов, например, твърди, че нейната първа музикална фраза не е нищо друго, освен мелодията на една немска популярна песен, началният стих на която гласи: „Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiren” (когато войниците минават през града). „По-нататък – казва той – мелодиите малко се разиждат”. /бел. 14/ Немска изкарва мелодията и един анонимен автор в бележката си за произхождението на „Шуми Марица”. Само че той я приписва на друг текст, именно на текста: „Dein Wohl, mein Liebchen, trinke ich den goldenen Wein, könnt’ich, ach könnt’ich, bei dir, du Holde sein”. /бел. 15/ В една военна кореспонденция пък, поместена в „Die Neue Freie Presse”, тя се уприличава на „една немска студентска песен”. /бел. 16/ А Уста-Генчев мисли, че мъчно може да се каже, кой е музикалния първообраз на „Шуми Марица”, защото откъслеци от същата мелодия се срещали и в музикалната пиеса „Пробуждането на лева”, композирана много по-рано от полския компонист Контски… „Според други – продължава той – мелодията на „Шуми Марица” е вземена от една италиянска песен. Според трети, същата мелодия имала и една руска песен”. А сам той преди години имал случай да чуе и една румънска песен с подобна мелодия. „Веднаж като е така, трудно е да се каже, от къде води своя произход мелодията на българския народен химн”. /бел. 17/

Малко по-определен е пътя на нейното разпространение, защото всички с почти незначителни отклонения приповтарят казаното от Шишманова, който в основата на своите твърдения туря показанията на капелника Шебек. Според тях, войнишката немска песен намирала любители в шантаните на Одрин, дето бил се настанил един немски оркестър от Чехско. Последният свирел в една гостилница, която била посещавана предимно от преселените в града немци и други чужденци. Изглежда, че особено много се нравела песента на немците посетители, когато я пеяла една от дамите. Така тя станала популярна в града. Тия сведения пък Шебек бил добил от Шафрана, /бел. 18/ който през 1849-1850 год. дохождал като емигрант ведно с Кошут, генерал Бем, генерал Дембински и близо 2000 техни привърженици в Шумен, дето и основава първия български оркестър. По-късно той постъпва на турска служба, част от която прекарва в Одрин като военен капелмайстор.

Когато се обявила руско-турската война и се сформирува българското опълчение, към него била придадена една руска дружина с музика, чийто капелник бил някой си Марек. В състава на опълчението влизали мнозина българи, които от Румъния, от Одрин, па и от другите градове на България съ знаяли вече популярната немска мелодия и съ я пеяли било сама – без думи, било с текста на Живкова. За да задоволи потребата на българите от обща военна песен, която да замести до известна степен руските военни песни, с които си служели българите при военни упражнения и в поход, Марек хармонизирал песента и по този начин отговорил на един психологически момент. На един момент, който, както бележи К. Махан е позволил на един незначителен марш, на един „обикновен, по музикалната си стойност даже долнокачествен марш”, да се качи изведнаж на „едно толкова почтено място” – да стане „официална химна”. /бел. 19/

Според твърдението на Шебека, Марек е съставил целия марш не от популярната мелодия само, а „и от няколко народни мотиви” още. /бел. 20/ Ще излезе, следователно, че „Шуми Марица” добива за пръв път приблизително сегашния си вид като композиция, едва след като е минала под ръката на Марека. А Живков, както вече видяхме, твърди, че маршът е път още при представлението на „Илю войвода”, – значи, тъкмо една година преди да се сформирува опълчението. Тогава не ни остава нищо друго, освен да припишем на Марека само аранжировката на мелодията и нейното нагаждане за духова музика. Последното ще е по-вероятно, защото от това време насетне руските музики започват да я изпълняват често и така още повече спомагат за нейното разпространение. Впрочем, на това твърдение ни навежда и сам Шебек, сведенията на когото съ объркани поради непознаване нашия живот от онова време, като казва, че нуждата от една обща песен за българите накарала един учител да съчини текста и, като подирил музикален мотив, спрял се на популярната в Одрин мелодия. А тоя текст, е бил вече готов, писан при друг случай, и мелодията, макар да не се знае точно в какъв вид, здраво прикачена към него. Следва да се предположи, че това съчетание на музика и текст трябва да е било твърде неумело, щом като се вземе под внимание и днешното несъответствие между ритмиката на стиха и движението на музикалната фраза. Такова си е останало то и след аранжировката на Марека макар и в по-малка степен, щом като Шебек, дошел в България през 1878 год. от Ница, се видял принуден да пристъпи към ново хармонизиране и инструментиране на марша, който и след него претърпя още няколко нови музикални редакции. /бел. 21/ „Когато дойдох в България пише той – намерих „Шуми Марица” толкова лошо нагласена (in so ellender Harmobisierung), че трябваше целия марш да го хармонизувам и инструментирам; сега там го свирят навред, както аз го преработих”. /бел. 22/

Одрин, като място, отдето се е разпространил мотива на „Шуми Марица”, взема и анонимният автор в в. „Новини”, само че той приписва неговото популяризиране на дамски немски оркестър, и особено на дамата, която често пяла и най-добре – трябва да се приеме това – изпълнявала тоя мотив, а не един „чехски музикант”, който бил ангажиран от турското военно управление „да подготви няколко турски войници и новобранци за тръбачи”. „Понеже упражненията съ ставали през лятото, то те съ излизали вън от града при една полуразрушена джамия, почти там, дето се съединяват Арда, Тунджа и Марица и съ правели своите упражнения. С безконечно търпение трябвало е бедният музикант да надува пред солдатите разните военни сигнали, които съ били приповтаряни от тях с непоносима сила. През време на паузите за почивка, когато неговите ученици съ оставяли своите инструменти на мира, сядал е той на речния бряг и е свирел всякога своята любима песен: Dein Wohl, mein Liebchen, trinke ich den goldenen Wein, könnr’ich, ach könnt’ich bei dir du Holde sein. Тъй като почти всеки път е надувал тая лесно запомнима мелодия, то тя е била схваната от проходящите и полека-лека започнали да я пеят и по улиците на стария град”. /бел. 23/

Картината е дадена много интимно от човек, който като че ли е бил очевидец, без обаче да ни казва по-определено, кой е тоя „чехски музикант”. А той не ще е друг, освен маджарина Шафран, дошел от Шумен в Одрин, от когото Шебек претендира да знае съобщеното вече от историята на „Шуми Марица”. И този „чехски музикант” сам не си приписва нито сянка от заслугата, с която го отбелязва цитирания аноним. Явно е, че тука имаме работа с съобщение, което е предадено по неверни и непроверени слухове. Инак, човекът, който рисува така интимно обстановката, при която става популяризирането на мотива, щеше да знае, ако не името, то поне народността на популяризатора. Но, макар и тъй, заслужва да се отбележи, че тука се посочва друга немска песен с текст различен от текста, цитиран в Шишмановата статия.

(Следва)

 

1. Историята на „Шуми Марица”, сп. „Денница”, г. II, кн. 7-8. – По една странна фаталност, когато авторът написа последната дума от тая статия, получи вест за ненадейната смърт на Шишманова. А той тъй много искаше тя да излезе по-рано!

2. Помен за Иван Вазов, стр. 515-519.

3. Денница, стр. 353

4. Вж. в. „Дума”, г. I, бр. 24, стр. 2 от 25 юлий 1915 г., дето съ предадени спомените за Mme Elise Voïart, печатани в Mémoires de l’Academie Stanislas (tom XXVII).

5. Денница, стр. 354.

6. Българската Марсилеза, сп. „Разум”, год. I, кн. 1-2, стр. 57.

7. Л. Касъров – Енциклопедически речник, ч. I, А-К, стр. 574.

8. Помен, стр. 516.

9. Тимок, Зайчар и Шуми Марица (Една страница от моите мисли и скъпи спомени). Светлина г. XXXI, кн. 5, стр. 2-3.

10. Уста-Генчов погрешно мисли, че били направени и други изменения в текста, след като Русия обявила война на Турция „и българското опълчение се намирало на родната си земя”. Стиховете: „Вардар да минем” и „Цариград е наш” съ от последно време и отговарят на нови моменти от нашия политико-военен живот. Пък и те никога не съ добили характер на нещо трайно. С изчезването на моментите, изчезнали съ и тия изменения.

11. Костов и Мишев. Христоматия, т. 1, стр. 211.

12. Денница, стр. 358.

13. Помен, стр. 516. Същото се твърди и в „Църковен вестник”, г. XXI, бр. 27, стр. 7, кол. 1 от 6 ноемврий 1920 год.

14. „Денница”, стр. 357.

15. В. „Новини”, г. II, бр. 3 от 3 септемврий 1911 г., гр. Преслав.

16. В. „Мир”, бр. 4815 от 8 март 1916 год.

17. Помен, стр. 515-516.

18. „Денница”, стр. 356.

19. „Училищна сбирка”, г. I, кн. 2, стр. 2 от февр. 1898 год. Статията „Не преобръщайте народната песен в изкуствена”, от която съ взети цитатите, не е подписана, но аз я приписвам на К. Махан, защото той беше един от редакторите на списанието.

20. „Денница”, стр. 356.

21. Сп. „Светлина” в една статия „Няколко думи по народния ни химн” твърди, че и видният артист Славянски е работил под музиката на „Шуми Марица”. Год. Х, кн. 7-8, стр. 17-18.

22. „Денница”, стр. 356.

23. Год. II, бр. 3 от 3 септем. 1911 год., гр. Преслав.

 

При цитиране сверявайте с оригинала! Възможни са дребни грешки при набора. Когато се е налагало, еровете, ятовете и носовките са предадени според днешните правописни норми.

Advertisements
Публикувано на Шуми Марица. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s