Ст. Чилингиров. Шуми Марица – 2

Стилиян Чилингиров. Шуми Марица – Част 2. По случай 50-годишнината от освобождението на България. /бел. 24/ // Българска мисъл, 1929, № 3, 186-196.

 

Никой от авторите не ни дава нотите на първообраза, за да видим от тях доколко те наподобяват музиката на националния ни марш. От думите, обаче, на немския текст, който цитува г. Ив. Шишманов, може да се заключи едно: че той говори за първата част от мелодията на „Шуми Марица”, която отговаря на първата, повествователната половина от текста, защото музикалното движение на тази част напълно покрива ритмиката на словата „Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren”. А това още не образува музикалната същина на „Шуми Марица”, която се крие тъкмо в нейното второ коляно, което покрива думите: „Марш, марш!” и пр… Следователно, остава открит тъкмо този въпрос.

Опит да ни даде нотния първообраз направи покойния Боян Пенев в съобщението си „Из миналото на гр. Шумен”. /бел. 25/ Според него, той е донесен от маджарския емигрант Шафрани в Шумен и нотния му строеж е следния: [следва нотно изображение]

Няма съмнение, че от тука – с много малки изменения в нотния строй и с преобръщане на такта от 3/4 в 2/4 – е произлязла следната редакция на мелодията, която намираме в нотната сбирка на А.А. Стоянов и Р.М. Рачев: /бел. 26/ [следва нотно изображение]

Но и това съобщение на Боян Пенев, който очевидно ни изнася първообраза на „Шуми Марица”, не ни дава нейните първични съставни елементи, и нам не ни остава друго, освен да твърдим, че мелодията на народния ни марш има чисто немски произход. Обаче един случай в Лайпциг преди двайсетина години ми даде възможност да мисля, че мелодията от патетическата част на марша, тази, която му дава неговата своеобразна, енергична, дори бойна окраска, има не немски, а чисто славянски произход. Тя се крие в следните два нагласа на една и съща московска песен, които излагам, без да влизам в анализа на тяхната музика, като се надявам, че това ще направят нашите музиканти. За всеки случай, аз още на времето се отнесох чрез Руско Въжаров, студент в Лайпцигската консерватория, до професора на същата Poul Quasdorf за проверка на моите допущания. Професорът се изрази буквално така: „Може едната песен да се вземе като вариянт на другата”, сиреч, нашият национален марш да е произлязъл от долните първообрази: [следва нотно изображение]

Текстът на тая руска песен в немски превод е следния:

Seht ihr drei Rosse vor dem Wagen

Und diesem jungen Postilon?

Von weitem hört man ihn klagen              /2

Und seines Glöckleins dumpfen Ton.       \

 

Still ist der Wald, öd sind die Auen

Und er, er stimmt sein Liedchen an,

Singt von den Augen, den schönen blauen,        /2

Die er nicht mehr bewundern kann.                   \

 

Lebt wohl, ihr Augen, ihr schönen blauen,

Denn ihr bereitet mir nur Schmerz;

Warum kann ich euch nicht mehr schaunen, /2

An denen hing mein ganzes Herz.                   \

 

Leb’wohl, du holde zarte Jungfrau,

Du meiner Seele Paradis;

Leb’wohl, du Vaterstadt, o Moskau,                  /2

Wo ich mein Alles hinterliess!                            \

 

Und rasch ergreifet er die Zügel,

Und vorwärts geht’s im scharfen Trab;

Noch einmal schaut er dort die Hügel,      /2

Noch einmal der Geliebten Grab!              \

 

Същата песен в друг вариант намираме под надслов: „Seht drei Rosse vor dem Wagen”, /бел. 27/ който не е нищо друго, освен първия стих от стихотворния текст на цитуваната вече песен. Значи, тука имаме работа с едно и също руско стихотворение, предадено с руската мелодия на немски. Ето и неговата музика: [следва нотно изображение]

Особено ясно изпъква това, което съпоставим музикалната фраза на първия глас – взет от паузата на петия такт, броено от края на музикалната пиеска – с последната музикална фраза, взета из едно от най-разпространените нотни предавания на „Шуми Марица”. За по-голяма прегледност ще съпоставя и двете наедно с означение промяната на такта от 3/4 на маршовия 2/4 такт. [следва нотно изображение]

А подобни ритмични перефрази съ нещо най-обикновено в музиката и твърде лесно съ обясними от правилата за вариациите. /бел. 28/ Освен това и всички интервали, които ги има в „Шуми Марица”, съ на лице и в тази песен. Прибавената нотна схема е твърде ясна и не се нуждае от по-подробни обяснения. Нищожните изменения не съ съществени, защото такива стават твърде често, особено когато се предава една песен устно от един на друг. А тъкмо такива предавания имаме в онова време на мотива, образувал същественото коляно на „Шуми Марица”. Но нека се напомнят още еднаж правилата на вариациите. Те съ: 1. изменя се мелодията, когато се украсява, 2. когато се измени хармонията, 3. когато настъпи изменение в ритмуса и 4. когато се промени такта.

Сега се явява друг един въпрос: от де е дошла тази московска мелодия у нас, която е дала второто, патетическото, според мене, коляно на „Шуми Марица”. Да е дошла направо от Русия чрез посредството на българите, които съ се учили там, или чрез руси, дошли в пределите на тогавашната турска империя, е невъзможно, едно, защото културните отношения между широките народни маси на земите, населени с българи, и Русия съ били още твърде слаби и, друго, защото агентите на руската култура, тръгнали да разпространяват между българите икони и щампи, съ нямали нищо общо с нейните истински представители. Да е донесена пък от руските освободителни войски е невъзможно, защото „Шуми Марица” е била пяна при представлеинето на „Илю Войвода” още преди обявяването на войната. Това ни свидетелствува сам авторът на текста. Свидетелствуват ни и другите лица, имената на които в една или друга смисъл съ свързани с историята на нашия национален марш. Тогава не ни остава нищо друго, освен да съчетаем съобщенията на Шишманова с тия на Боян Пенева. А, именно, да приемем, че други, а не русите, съ първите носители и популяризатори на двете мелодии, които, свързани в едно, дават мелодията на „Шуми Марица”. Според Шишманова, тия носители и популяризатори съ хората от немския оркестър в Одрин – колкото се отнася до първата половина на мелодията – а, според Пенева, заслугата за втората част на марша трябва да се припише на маджарина Шафрани. Поне това значи подзаглавието на съобщението му: „Песен, донесена в Шумен от маджарския емигрант Шафрани”. И това обяснение е най-правдоподобно, щом като се знае, че чуждото влияние нахлува стихийно у нас в всичките възможни разклонения на извънбългарския и извънбалканския живот едва след емигрирането на маджарите в Шумен през 1849 год. Между тях има не само видни представители на маджарската нация като Кошут, Перцел, Катиян, Шафрани и др., но и такива на полската като генералите Бем, Дембински и др., които съ водели смесените полско-маджарски армии за освобождението на Унгария от австрийския дуализъм, а ведно с това и за освобождението на тогавашната австрийска Полша. А самите емигранти в цялото си множество наброявали около 2000 души, хора от разни възрасти, съсловия и от двата пола. Всички тия хора съ носели не само спомена за своя героичен подвиг, но и носталгията за неволно изоставената си родина, носталгия, каквато се чете в всеки ред на песента „Das Dreigespann”. А тази песен е проникнала в всички немски земи, както се бележи в цитирания нотен сборник, още през 1844 г., значи, тъкмо четири години преди унгарската революция.

Ще рече, мелодията на „Шуми Марица” с своите два съставни мотива е донесена най-първо в Шумен, дето е намерен и нейният първообраз, и че от Шумен се е разпространила по другите български земи. Поменаването на Одрин не е случайно, щом като се знае, че към края на 50-та година полско-маджарските емигранти под натиска на великите сили, главно на Австрия, Русия и Германия, е трябвало да бъдат разселени из вътрешността на турската империя. Част от тях, приели мохамеданството, съ останали в Шумен, други се установили в Одрин и Цариград, а трети съ били настанени на турска държавна служба в Коня и Алеп. В Одрин се е установил и Шафрани, дето е заел длъжността капелник на турска военна музика. Това съ исторически установени факти. /бел. 29/ Което не може да се установи, то е, че само в Одрин е имало немски дамски оркестър, и че тоя оркестър е изпълнил песни, от чието съчетание е произлязъл националния ни марш. Защото, ако е думата за оркестри, такива е имало в всеки по-голям град на Туна Вилаети. Не само оркестри, предимно дамски, членовете на които носели името „арфянки” вместо арфонистки, но и шантани е гледал да насади Митхад паша, като чрез това е искал да отвлече вниманието на поробеното българско население от националните въпроси и да го насочи към плътските потреби на личността. Ако, все пак, се поменава Одрин, то е, защото там е престоял по-дълго Шафрани, който като деен музикант, съчетал двата песнени мотива в едно, ще ги е популяризирал именно чрез своята военна музика. Ако наистина е имало дамски оркестър, то последният, просто, е заварил един готов номер, вече достатъчно познат и дори обикнат от местното българско и иноплеменно население.

Ето ни пак на нов въпрос. Защо тогава Шебек приписва заслугата за аранжирането на „Шуми Марица” на Марека и на себе си, като се опира на показания, дадени от Шафрани? Много просто: доколкото се знае, Шафрани през това време не е бил жив, едно, и друго, по простата причина, че баналната песен добива много по-късно значението на официален държавен марш, изпълняван при всички важни и тържествени случаи, макар още да не е възведен в степента на национален химн. А да си присвои човек авторството на едно дело, чрез което ще живее в съзнанието на един народ, не е примамка за отхвърляне. Сам Шафрани пък с присъщата нему скромност, позната от дейността му в Шумен, не ще е отдавал никакво значение на стореното от него, щом знае добре, че то няма друго име, освен името на една музикална комбинация, но комбинация от не твърде висока проба, недостойна за самочувствието на един истински музикант. Нима не е нещо обикновено за хората, когато се ценят, да се отричат дори публично от своите дела, когато те се знаят от мало и голямо, или пък при малодушие да ги приписват на други, никому неизвестни автори? Та у нас сам Пенчо Славейков не се ли отрече неколкократно от своите „Момини сълзи” и не смяташе ли за една от важните задачи на живота си да ги прибере до последния екземпляр, за да ги унищожи?

Но ако сам авторът на музикалната пиеска „Шуми Марица” се е срамил от нея, българите, които я притежават като своя музикална емблема, нямат основания да изпитват същите чувства на свян и на стеснение. До такава степен я издигат, обаче, едва след 6 и 7 ноемврий 1885 год., когато българските войски при героичен напор и под нейните звуци щурмуваха сърбите на височините край Сливница, разбиха ги и затвърдиха обединението на двете Българии – северна и южна. „Когато – четем за боя от 6 ноемврий – от българска страна се подаде повеска за атака и ротите тръгнаха, сърбите избягаха. Музиката засвири „Шуми Марица”, и всички чинове подеха народния марш и тържествуващи влязоха в предните неприятелски укрепления”. /бел. 30/ И на друго място: „Щом 1-а рота се приближи на 200 крачки, ротният командир подпоручик Свинаров запя „Шуми Марица”. Войниците подеха песента, тръгнаха на щик и с вик „ура” се нахвърлиха върху сърбите. Другите роти последваха първата. Сърбите не дочакаха удара и избягаха в паническо бягство”. /бел. 31/ Така „Шуми Марица” става песен на българската душа, на българските желания, на българската сила и воля за живот, като се слива с цялото същество на българина, буен, неудържим, но честен в помисли и дела под нейните бързи, бодри и дори крилати звуци. И който не познава „Шуми Марица”, който не може да се вживее в нейните звуци, той не може да разбере тайните пружини на българската душа, които, въпреки вкичко, правят от нея една от най-добрите национални души.

И не напраздно Ив. Вазов иска да види в „Шуми Марица” българина в всички най-светли страници от неговата нова история, като дава следния възторжен израз на това си схващане:

Шуми Марица!

Пред мене в този звук крилат,

Кат в някой блян крилат,

Редят се върволица

Слова щко не мрат:

Загората гробовна

И Шипката чутовна,

И Сливница гръмовна

И знамена в димът. /бел. 32/

Като характерен израз на българския дух се смята „Шуми Марица” и в чужбина – особено в славянска чужбина, дето и там, както у нас, не могат да си представят ни едно крупно наше събитние без нейните мъжествени и същевременно крилати звуци. В това отношение тя би могла да се сравни само с Марсилезата, без която като че ли е невъзможна съвременна републиканска Франция: и нашата „Шуми Марица” като френския химн е наложена не поради художествеността на музиката си, но не и от изразността на своите слова, а от събитията, /бел. 33/ еднички мощни да дадат значение и на най-незначителното творение, щом то в даден момент се наложи на душите и в редица последователни се повтори с прежната си хипнотизираща стойност. Освен това тайната на тяхната сила се крие другаде, а именно в обстоятелството, че те не носят възхвалата на едно лице или на един институт, колкото висок и да е той, а съ апотеоза на колективитета, вечно тъмен, неясен, но винаги стихиен и спонтанно устремен. Такива химни не се правят с заповед, нито пък се осмислят и отменяват. Затова няма нищо чудно, че у нас не успяха, както не съ успявали и другаде подобни опити, усилията на известни лица и фактори да заменят „Шуми Марица” с химна за царя. Готовият текст на Петко Р. Славейкова така си стои непознат и на осведомените по въпроса, макар да е стократно по-добър от от текста на „Шуми Марица”, а опита на покойния Г.В. Агура, главен военен прокурор, може да се сметне за един нещастен опит. По принцип той е прав, че „да се замества ролята на химна, т.е. молитвата на народа за Отечеството и идеала, които олицетворяват неговото единство и величие, с марша й „Шуми Марица”, особено при известни случаи, е неестествено, нецелесъобразно, духом бедно и безмислено”. /бел. 34/ Но какво значение имат принципите там, дето събитията, облените с кръв и увенчаните с подвизи събития, говорят с езика на хилядите български синове, паднали по дебри и балкани тъкмо за това единство, за което по-мъчно разправят, а по-лесно мрат? Може би, за мирно време, време на спокойни размисли и дела, „Шуми Марица” и да не подхожда, и да се налага необходимостта от друг химн, който би обхванал и изразил другата страна от българската природа, тази, която прави българина еднакво достоен и за себе си, и за другите в полето на труда; но кога той, откакто се е заселил на световното кръстопътище, което гордо нарича своя родина, е видял мирен ден? И аз бих заключил смело: докато българинът е заставен всяка минута да се бори за себе си и за разпокъсаната си земя, „Шуми Марица” ще бъде и пребъде като негова най-свещена песен, дал кабалистичен смисъл на нейните слова, които, макар и поправени от Вазова, все още не съ това, което би трябвало да бъдат.

_______________

Ако сведем изложеното до тука в няколко точки, ще трябва да се съгласим с Ив. Шишманова в следното:

1. Че мотива на „Шуми Марица” не е оригинален.

2. Че само първата половина от марша има чисто немски произход.

 

В останалото той трябва да бъде поправен и допълнен така:

1. Второто, патетическото коляно на мотива е чисто славянско, следователно, носи частица и от гения на българската душа;

2. Че не Живков наложи марша за народен, а военните събития, главно победата ни при Сливница;

3. Че не някакъв немски оркестър, а маджарските и полските емигранти в Шумен съ донесли двата мотива, от които е бил съчетан марша;

4. Че неговото популяризиране и разпространение започва не от Одрин и то в предвечерието на руско-турската война, а, от Шумен близо 27 години преди нея;

5. Че не Марек или Габриел Шебек, а Шафрани трябва да бъде признат за негов съставител и компилатор;

6. Че каквато и да е неговата словесна и музикална стойност, той ще си пребъде като национален марш, не само е кръщаван в кръвта на няколко български поколения, а и защото, ведно с заветите на едно борческо минало носи бляновете за едно безметежно настояще и пригодно за мирен труд бъдеще, в изграждането на което ще вземе участие целокупното българско племе. /бел. 35/

 

БЕЛЕЖКИ

24. Продължение от Българска Мисъл, кн. II.

25. Годишник на Софийския университет, т. XXIII, 1927 год. Отделен отпечатък, стр. 31.

26. Народна песнопойка на ноти, 35 войнишки, народни, любовни и хороводни песни. Издават А.А. Стоянов и Р.М. Рачов, Русе, скоропечатница на Ст. Ив. Роглев, 1886, стр. 3.

27. Вж. In dulei Jubliol 179 Volks-und Kammers Lieder einschliesslich eines humoristischen Potuoris „Vidat seguens” für Klavir allein oder zur gessangs – Begleitung bei Komersen, Kneip-Abenden und anderen heiteren Gelegenheiten. Neue, bedeutend vermehrte Ausgabe. Carl Rüle’s Muzik-Verlag in Leipzig, стр. 40-41.

28. Стига да си припомним хябавата мелодия на „Мила Родино”, която не е нищо друго, освен модификация, но с разширен ритъм, на едно влашко хоро, известно у нас под името „Свищовско хоро”. А свищовец – Цветан Радославов – е и автора, и композитора на тази песен. По тоя въпрос вж. и Хр. Д. Бръзицов. – Един час при Добри Христов. Литературен глас, г. I, бр. 11, стр. 3 от 25 ноемврий 1928 г. Също – Д. Христов – Предизвикан отговор. „Литературен глас”, г. I, бр. 16, стр. 2. Такава модификация на Der Karneval von Venedig се явява и популярната у нас песен „Реших да се оженя”.

29. Виж студията ми „Кошут в Шумен”, която наскоро излиза на маджарски.

30. Щаб на Армията – Военно-историческа комисия. История на Сръбско-българската война, стр. 442.

31. Там стр. 494-495.

32. Под нашето небе.

33. Съвременна мисъл, 1915 год.

34. Една необходимост, Военни известия, г. III, бр. 135, стр. 3-6.

35. Тази статия вече беше дадена в редакцията на „Бъл. Мисъл”, когато излезе статията на Ив. Камбуров „За народния химн”, поместена в в. „Мир”, г. XXXIV, бр. 8439 от 6 август 1928 год., в която се поставя наново въпроса за „Шуми Марица”, като бълг. национален химн.

 

При цитиране сверявайте с оригинала! Възможни са дребни грешки при набора. Когато се е налагало, еровете, ятовете и носовките са предадени според днешните правописни норми.

Advertisements
Публикувано на Шуми Марица. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s