Д. Уста-Генчов. Вазов и българския народен химн

Д. Уста-Генчов. Вазов и българския народен химн. // Съст. Чилингиров, Ст. Помен за Иван Вазов. София, 1922, 515-519.

Преди близо 30 години в месечното литературно спи­сание „Денница”, редактирано от Ив. Вазов, се появи статия под наслов „Историята на Шуми Марица”, написана от д-р Ив. Д. Шишманов. Младия тогава професор дойде да ни докаже, че пръв положил труд да узнае, не само кой е автора на тая песен, но и от къде е заимствувана нейната мелодия. Излиза, че песента „Шуми Марица” най-напред се наричала „Черняев Марш” и че неин автор е Никола Живков – един от заслужилите ни стари учители, който по-сетне издавал хумористичния в. „Комар”. Както знаем, руския генерал Чер­няев се прослави в сръбско-турската война през 1876 год., когато той командуваше моравската армия. В нейните редове се намираха с хиляди наши сънародници, които ратуваха против общия враг – турчина, и се сражаваха под начал­ството на храбрия капитан Райчо Николов, легендарния дядо Илйо Марков (Малешевски) и др. Според думите на д-р Ив. Д. Шишманов, в които няма нищо преувеличено, „Шуми Марица” е една безсъдържателна, дори и глупава песен; що се отнася до нейната инак хубава мелодия, тя била заим­ствувана от една немска войнишка песен, която намирала любители по шантаните… /бел. 1/  Тука професора не е прав, защото откъслеци от същата мелодия се срещат и в музи­калната пиеса „Пробуждането на лева”, композирана много по-рано от известния полски компонист Контски. Според други, мелодията на „Шуми Марица” е вземена от една италиянска песен. Според трети, същата мелодия имала и една руска песен. Преди близо 20 години пишещия тия редове има случай да чуе с подобна мелодия и една ромънска песен. Веднаж като е така, трудно е да се каже, от къде води своя произход мелодията на българския народен химн.

По думите на д-р Ив. Д. Шишманов, „Шуми Марица” съвсем не отговаря за такъв; колкото и полека да се изпълнява, нейния ритмус не носи отпечатък на величествено спокойствие, вдъхновена възторженост и грандиозен дух. Според него, „Шуми Марица” по-скоро може да се нарече български народен марш. За нейното разпространение много спомог­нала драмата „Илйо войвода”, излязла пак от перото на Никола Живков, която в художествено отношение стои по-долу от всяка критика. До като била още в ръкопис, тя се играла, с голям успех от една българска любителска трупа в Ромъния. По събраните от нас сведения, тая трупа се наричала „Искра” и неин директор е бил Добри П. Войников – основател на българския народен театър. Той странствувал с трупата си навред по тия градове в Ромъния, дето нашите сънародници имали добре уредени общини и училища. Той давал „Илйо войвода” с благотворителна цел, като със събраните пари подпомагал българските доброволци и възстаници, които се скитали голи, боси и гладни отвъд Дунава.

Това ставало тъкмо през времето, когато първо в Кишенев, а после в Плоещ се образувало българското опълчение под началството на генерал Столетов. От нашите сънародници, които постъпили доброволно в неговите дружини, едни знаели „Шуми Марица” още от Сърбия, а други я научили в Ромъния, дето имали случай да се любуват на драмата „Илйо войвода”. На два пъти в тая пиеса момците на тоя малешевски юнак излизат на сцената, като пеят „Шуми Марица” и пристъпят в стройни редове. Всичко това докарвало във възхищение зрителите, които ръкоплескали от сърце и душа. Ето кога и как тая песен станала попу­лярна между българите и започнала много да се пее от тях. Но тъкмо тогава нейния текст претърпял изменения: вместо „Черняев марш”– „Александров марш”, вместо „Тимок да бродим” – „Дунав да минем”. Когато пък Русия обяви война на Турция и българското опълчение се намирало на родната си земя, то започнало да пее „Александровия марш” с „Вардар да минем”, а дори и „Цариград е наш”…

През сръбско-българската война в 1885 год. младите наши полкове удържаха бляскава победа при Сливница и преминаха границата под звуковете на „Шуми Марица”; тук тя доби своето бойно кръщение и стана още повече тради­ционна, та нищо не е в състояние да я снеме от сцената и постави в архивата. По-сетне в 1895 г., когато сега властующата в България династия броеше вече чеда, главния военен прокурор, подполковник Г. В. Агура, подигна въпроса за създаването на нов наш народен химн. Разглеждайки въпроса от военно-правно гледище, тоя магистрат в една своя спе­циална статия казва, между другото, така: „Да се замества, обаче, ролята на химна, т. е. молитвата на народа за Оте­чеството и идеала, които олицетворяват неговото единство и величие, с марша й „Шуми Марица”, особено при известни случаи, е неестествено, нецелесъобразно, духом бедно и безмисленно. /бел. 2/ Тоя висши офицер, нямайки претенциите на поет, дори обнародва на същото място три свои опита за бъл­гарски народен химн…

Ние не знаем, дали Ив. Вазов е чел писаното от под­полковник Г. В. Агура по тоя предмет, но уверени сме, че се е заинтересувал за него, още когато е дал гостоприемство на статията на д-р Ив. Д. Шишманов. Че Вазов се е възхищавал от мелодията на, нашия народен химн, това се вижда от едно негово стихотворение, на което 3-ия куплет гласи така:

Шуми Марица!

Пред мене, в този звук крилат,

Кат’ в някой блян фъркат,

Редят се върволица

Слова, що не мрат:

Загората гробовна,

И Шипката чутовна,

И Сливница гръмовна,

И знамена в димът. /бел. 3/

По-сетне, косато настъпи Балканската война, всички си спомняме, с какво възхищение Вазов възпя българските подвизи в Родопите, при Лозенград, Булаир, Чаталджа, Одрин и пр. Неподражаемия певец на нашия народ, на неговите теглила, копнежи и надежди обнародваше своите произве­дения през казаната война в най-разпространените вестници. Ето едно от тях, което заслужава най-голямо внимание по своята идея и форма:

Шуми Марица

Окървавена,

Плаче вдовица

Люто ранена.

Марш, марш,

С генерала наш

В бой да летим,

Враг да победим.

Балкански чеда,

Цял свят ни гледа.

Хай към победа

Славно да вървим.

Марш, марш и пр.

Лева балкански

В бой великански

С орди душмански

Води ни крилат.

Марш, марш и пр.

Млади и знойни

В вихрите бойни

Ний сме достойни

Лаври да берем.

Марш, марш и пр.

Ний сме народа

За чест, свобода,

За мила рода,

Който знай да мре.

Марш, марш и пр.

Това произведение на Вазова после излезе в сбирката му „Под гръма на победите”, която видя бял свят през 1913 г. и намери мнозина читатели. Тука поетът е придружил новата редакция на „Шуми Марица” със следнята забележка:

„В нашия национален марш, с изключение първия му куплет и първите два стиха на рефрена, всички останали стихове съ крайно несмислени, като не отговарят и на темпа на музиката. Поправянето на марша отдавна се налагаше. Аз струвам днес това и давам цял текста му в нова редакция. Желателно е у нас в тая форма да се възприеме от всички, за да имаме национален марш и по съдържание колко-годе за пред хората” (стр. 30).

По-сетне Вазов издаце друга сбирка, озаглавена: „Песни за Македония 1913-1916 год.”, в която пак е поместил „Шуми Марица” в същия преработен вид. Като цитира горнята забележка, автора намерил за добре да я допълни така:

„За жалост, и днес, било по привичка, било по незнание целия текст, а може би по неизцеримото наше безвкусие, „Шуми Марица” се пее, когато това стане нуждно, повечето по стария глупав текст, за което се срамим пред чужденците, когато им се преведе. Ето защо, с надежда да бъде от всички усвоен, аз препечатвам тука преработения текст” (стр. 105).

Както виждаме, в две свои сбирки Вазов дава същия текст, а по адреса на стария такъв е строг и безпощаден. Наистина, право казва поета, че за „Черняева марш”, прекръстен на „Александров марш”, ние трябва да се срамим пред чужденците; в него няма ни сянка от това, което се казва било народен, химн, било народен марш. Време е вече ние, българите, да оправдаем изказаната от Вазова надежда, като започнем да пеем „Шуми Марица” по преработения от него текст. Същия, трябва да признаем, преди всичко е написан в народен дух и може да се вземе безупречен. По тоя въпрос пишущия тия редове говори веднаж и по-рано. /бел. 4/ Дано занапред, както Вазов, така и ония, които се присъединяват към него по същия въпрос, бъдат чути и разбрани от всеки българин.

Що се отнася до мелодията „Шуми Марица”, макар и в нея да има чужда музика, тя звучи доста приятно на българскоро ухо и то й е тъй свикнало, щото не може да я, изостави и забрави. Безспорно е, че в същата мелодия има нещо възхитително и увлекателно. В това са допринесли що-годе и нашите музикални сили, като са се потрудили да й дадат една хубава хармонизация и инструментация. Дали „Шуми Марица” трябва да се нарича химн или марш, тоя въпрос оставяме на страни, няма да го засягаме никак.

Освен цитираните две поезии, от които тука даваме едната в откъслек, а другата цяла, и в прозата на Вазова ние срещаме „Шуми Марица”, но по съвсем друг предмет. Известни са произведенията на поета, които датуват от по-рано: едно „Gronde Maritza teint de sang” и друго „Изпъдения марш”. Възспоминания от Русия”. До колкото ни е известно, и двете тия произведения още при самото им изли­зане на бял свят бяха преведени на чужди езици. И днес, като всички произведения на поета, те се четат с любопит­ство и интерес у нас.

Между многото, направено от министерството на просветата за увековечаване паметта на Вазова, желателно е да се прибави още едно: да се издаде нареждание, щото „Шуми Марица” да се изучава по неговия текст.

                        БЕЛЕЖКИ

 

1. Виж „Денница”, год. II, кн. 7-8.

2. Виж „Една необходимост”. Военни известия, год. III, бр. 135. стр. 3-6.

3. Виж „Под нашето небе”, стр. 226.

4. Виж Д. Уста-Генчов „Как да се поправи една грешка, сторена в началото на освобождението ни”. Илюстрация Театър и музика, год. I, бр. 10.

Advertisements
Публикувано на Шуми Марица. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s