Д. Уста-Генчов. Как да се поправи

Д. Уста-Генчов. Как да се поправи една грешка, сторена в началото на освобождението ни. // Илюстрация, театър, музика, бр. 10, 8 март 1919, с. 2-5.

 

Тъкмихме да подигнем тоя въпрос след Балкан­ската война; но, както е известно, по него време, вместо успокоение, у нас настана съвсем противното… Сега в минутите, когато започваме да си отдъхваме от вели­ката война и настава нова ера у нас, нека ни бъде поз­волено да подигнем същия въпрос и да препоръчаме, как е цълесъобразно неговото разрешение. Касае се до народния ни химн „Шуми Марица”, който си е извоювал вече право на гражданственост; но, макар и така, сторе­ната с него грешка пак може да се поправи без никакви спънки и нежелателни последствия.

Преди повече от четвърт век пръв професор Ив. Д. Шишманов писа по историята на „Шуми Марица” в списанието „Денница”, издаваемо под редакцията на Вазова. /бел. 1/ Това е една статия, която наистина съдържа ценни сведения по предмета; но обема грешки и непълноти не толкова значителни по своето естество. Авторът е съвсъм прав, като казва, че „няма културен народ без национален химн или поне национален марш или песен”. Според него, един химн без всякакво вътрешно дос­тойнство може да се издигне или поради своята официалност, или благодарение на голямата популярност на своята мелодия.

До преди освобождението ни в Ориента пътувал всяка година един немски женски оркестър от Чехия, който отивал на печалба в Одрин – седалище на голям турски гарнизон. Същото представлявал тогава в военно отношение и Шумен, дето на чело на турския корпус стоял марешал с мнозина офицери в щаба си. Тук в числото на военните лекари влизали арменци и българи, възпитаници на медицинската школа в Цариград. В Одрин се намирал на турска служба капелмайстора Шафрани – маджарски емигрант, който по-рано живеял в Шумен, заедно с други свои сънародници. Пръз 1876 год. или по-преди немският женски оркестър отишъл в Одрин, дето свирил в най-първата гостил­ница, която се посещавала повечето от чужденци. Една жена от неговия състав всякога ги развеселявала с немската песен: „Когато войниците минават пръз града”. Понеже тая песен била позната на присътствующите немци и много им се нравила, винаги те изказвали желание да се повтори. По тоя начин мелодията на немската песен добила голяма популярност в Одрин, дето по-младите българи скоро я усвоили. Между тях имало и учители, които отивали по работа в разни градове.

Един български учител пренесъл мелодията на немската песен в Велес. Тук клона на книжарницата Хр. Г. Данов, който получавал учебници от Виена, привличал мнозина просветени българи из долината на Вардар. По същия начин мелодията на немската песен била пренесена в Шумен, който се счита пък люлка на му­зиката в България. Благодарение на тукашния учител Добри П. Войников – основател на народната ни дра­матургия – в турско време имало един оркестър от младежи, които свирели по големите праздници под не­гово управление. Но техническата подготовка на тоя ор­кестър се длъжала предимно на капелмайстора Шафрани, който по-сетне бил на работа в Одрин, дето обучавал турските войници на музика и сигнали. Сам Д. П. Войни­ков не само се занимавал с подготовка на театрални трупи от любители, но и свирел на някакъв инструмент.

През същата епоха по разни градове на родината ни странствувал заслужилия учител Никола Живков, известен по списването на хумористическия в. „Комар”. Той държал поучителни сказки в църквите и събирал срещу предплата „родолюбиви спомоществователи” за свои и чужди книги, които понякога не виждали бял свят. Когато Н. Живков бил главен учител в Велес, тук по преиначената мелодия на немската песен младежите обичали да пеят любовната песен „Слънце зорница”. През своето пребивание в Велес Н. Живков усвоил отчасти същата песен, която не представлявала нещо особено по своето съдържание. До преди няколко години стари хора в Шу­мен, които през своето ученичество влизали в оркестъра на Д. П. Войникова, също знаяли песента „Слънце зорница”. Ето как мелодията на немската песен, която добила популярност най-първо в Одрин, се разпространила преиначена по разни градове в Мизия и Македония.

Известни с събитията у нас след злополучното Априлско възстание в 1876 год. С хиляди наши сънарод­ници, които намерили прибежище в Ромъния, отишли после да воюват за сръбската кауза и българската свобода. От Турно-Северин преминали в Кладово знатните войводи Дядо Ильо Марков, Хр. Македонски, Дядо Жельо Христов, Панайот Хитов, Филип Тотьо, Лазар Костов и др. В една от техните чети служил като писар Н. Живков, който се занимавал с поезия и драматургия, без да имал някаква дарба в тях. Когато избухнала Сръбско-Турската война в 1876 год., всеобщо било възхи­щението, щом на чело на Моравската армия встъпил главнокомандующ генерал Черняев, който просто избягал от Русия, та паднал в немилост пред правителствените кръгове в Петроград. Под влиянието на пър­воначалните победи против общите врагове – турците, Н. Живков написал следния:

Черняев марш.

 

Шуми Марица

Окървавена,

Плаче вдовица

Люто ранена. –

 

Марш, марш,

С генерала наш,

Раз, два, три.

Марш, войници!

 

Напред да ходим,

Войници мили,

Тимок да бродим

С всички сили. –

Марш, марш, и пр.

Юнака донски

Нам е водител,

С пряпорец левски

Вожд победител. –

Марш, марш, и пр.

 

Вижте, деспоти,

Генерала наш,

Чуйте, запейте

Черняева марш –

Марш, марш, и пр.

Войници храбри

След него летят,

Порят въздуха

И громко викат –

Марш, марш, и пр.

С кървав остър меч

Генерал напред

Възглася на сеч!

Гръм, огън на вред –

Марш, марш, и пр.

 

Тръба низ гора

Зазвъни напред!

Хей, ура, ура!

Ура на напред!

Марш, марш, и пр.

 

При написването на Черняева марш Н. Жив­ков гледал,  щото стиховете по-своите стъпки да отговарят на мелодията на „Слънце зорница”, а заедно с това и на маршерова пъсен, толкова необходима за българските доброволци, които се сражавали геройски под началството на тоя руски генерал. От тия доброволци последният образувал най-първо руско-български дружини, а по-сетне руско-българска доброволческа бригада. В нея влизали всички наши сънародници офицери на служба в руската армия, а също и часлящите се по санитарното ведомство. Изобщо българските доброволци дали скъпи жер­тви и се отличили в сраженията при Делиград, Кревет и Гредетин, за което били наградени с сръбски ордени за храброст. През есента на 1876 год. руско-българската доброволческа бригада, под началството на полков­ника Милорадович, се установила на почивка в Кладово. Тук крепостта ечала от звуковете на Черняева марш. Още тогава Н. Живков не само скърпил на бързо драмата „Илю войвода”, но и подготвил добро­волци за нейната игра. Той гледал, щото сцените да се схождат напълно с самата действителност… Най-първото представление на пиесата се дало в крепостта и имало неимоверен успех… Тя добила широко разпро­странение между българската емиграция още в ръкопис…

При разформирането на руско-българската добровол­ческа бригада дошъл сръбския военен министер, полковник Сава Груич. Той поблагодарил на всички за сто­рените услуги на родината му и изказал надежда, че скоро ще им се представи случай да ратуват за славянското дело. /бел. 2/ От Сърбия нашите сънородници отишли през зимата в Ромъния и Русия, стекли се на големи маси в Плоещ и Кишинев, постъпил в опълченските дружини. По това време една новосъставена театрална трупа, под управлението на Д. П. Войников, давала представления в всички по-главни градове отвъд Дунава, дето живеяли мнозина българи. В репертоара на тая трупа на първо място стояла драмата „Илю войвода”, която произвеждала фурор и се посещавала масово. Нашите сънародници очаквали с нетърпение края на третото действие, когато доброволците под командата на Иля войвода излизали от крепостта и запявали „Шуми Марица”… Войнствената ме­лодия наелектризирвала всичките присътствующи, които я подемали и ръкопляскали възхитени до небесата… Черняева марш се разпространил бързо, особенно там, дето българската емиграция била многобройна; него пеяли най-вече в Кишинев, Плоещ, Букурещ и Браила.

Позната е историята на образуванието на Българското опълчение, под началството на генерал Столетова. В надвечерието на Освободителната война и през самото й течение текста на „Шуми Марица” претърпял измънения; в чест на Цар-Освободителя, Черняева марш станал Александрова марш; в втория куплет „Тимок да бродим” станало „Дунав да минем” и най-сетне – „Балкан да минем” и „Вардар да минем”… Разбира се, и в четвър­тия куплет Черняева марш бил също заместен с Алек­сандрова марш. Благодарение на българските опълченци, които винаги пеяли „Шуми Марица”, нея научили и млади, и стари в първите дни на освобождението ни. Но тъкмо тогава добила широко разпространение и една новосъставена песен за Цар Освободителя, която започвала така: „Държавнейшего Императоря Царя Александра II, Боже, съхрани всегда”. От мелодията на тая песен и оная на „Шуми Марица”, като най-вече разпространени тогава у нас, един капелмайстор композирал „Болгарскiй марш” и го свирел при разни тържествени случаи. Когато пък на българския престол встъпил княз Александър Батемберски, военните музики на мястото на български химн свирела „Болгарскiй марш”. Но в тоя „Шуми Марица” влизала като трио, (трета част). По-сетне пък била оставена сама и въздигната на Български народен химн… Това станало през 1879 год.

Първоначално българските доброволци в Сърбия, като незнаяли никаква маршерова песен на родния си език, пеяли руски такива, които научили от своите бой­ни другари. В числото на последните влизал и капелмайстора Маречек с неколцина музиканти, който пръв дал на „Шуми Марица” нуждната инструментация. Освен него в нагласяването й за военна и струнна музика имат още заслуги капелмайсторите Шафрани и Шебек. В първите години на освобождението ни единият служил в шу­менския гарнизон, а другият прекарал няколко го­дини в София и придружавал княз Александра Батемберски в неговите пътувания в странати ни. Една пре­работка на „Шуми Марица”, предназначена за вокална музика, се длъжи на известния Агренев – Славянски.

През пролетта на 1895 год. в една своя статия генерал Агура пръв възбуди въпроса за нуждата от „Български национален химн”, като я подкрепи с аргументи от воено-юридическо гледище. Според тоя висши офицер, „да се заменява, обаче, ролята на химна, т.е. молитвата на народа за Особата и Идеала, които олицетворявате неговото единство и величие с марша „Шуми Марица”, особено при известни случаи, е неестествено, нецелесъобразно, духом бедно и безмислено”. Като съветва нашите поети, да „съградят” „по-достойно здание” и като отхвърля от себе си всякакви претенции на поет, генерал Агура обнаро­два в в. „Военни извъстия” тъкмо три свои опити за химн. /бел. 3/ Понеже веднага след това в колоните на един виден партиен орган се появиха неумесни упреци по адреса на тоя висши офицер; пишущи тия редове побърза да му се притече на помощ с една статия, в която цитира текста на „Българския национален химн”, написан през 1878 год. от П.Р. Славейков и започващ така: „Княза избранния, първовенчанния, Боже, спази” /бел. 4/ Като видя себе си надсърчен от нас, генерал Агура излезе с втора ста­тия, „настоя на почнатото дело” и на два пъти обнародва най-добрия от трите си опити, значително првработен. По-нататък подигнатия от него, а подкрепения от нас въпрос замръзна.

Пресни съ в паметта на всички ни възторжените поезии на Вазова през първата Балканска война, които от начало се срещаха в най-разпространените вестници а после излязоха в сбирката му „Под гръма на побе­дите”, която се изчерпи в късо време. Между тия поезии заслужва внимание и оная озаглавена „Шуми Марица” и придружена с следнята забележка: „В нашия национа­лен марш, с изключение на първия куплет и първите два стиха на рефрена, всички останали стихове съ крайно несмислени, като не отговарят и на темпа на музиката. Поправянето на марша отдавна се налагаше. Аз струвам днес това и давам почти цял текста му в нова редак­ция. Желателно е у нас в тая форма да се възприеме от всички, за да имаме национален марш, и по съдър­жание, колко-годе за пред хората. „Ето тая нова редакция:

 

Шуми Марица

Окървавена,

Плаче вдовица

Люто ранена.

 

Марш, марш

С генерала наш –

В бой да летим

Враг да победим!

 

 

Български чеда,

Цял свят ни гледа,

Хай към победа

Славна да вървим.

Марш, марш, и пр.

 

Левът балкански

В бой великански

С орди душмански

Води ни крилат.

Марш, марш, и пр.

 

Млади и знойни,

В вихрите бойни

Ний сме достойни

Лаври да берем.

Марш, марш, и пр.

 

Ний сме народа,

За чест, свобода,

За мила рода

Който зная да мре.

Марш, марш, и пр.

 

Горнето пороизведение на Вазова, придружено с цитираната забележка, най-напред се появи в в. „Мир”, но понеже обемаше една погрешка, стана нужда „да бъде препечатано и в следния брой с нуждната поправка. Новата редакция на „Шуми Марица” намери гостоприемство и в изданията на Славянското благотворително дружество в България, движимо от желание да я разпространи. През първата Балканска война ний имахме случай да чуем същата редакция на самото бойно поле; нея побързаха да научат и войници, и офицери, и капелмайстори, и певчевски хорове, и пр. Под това произведение на Вазова се чете датата ноемврий 1912 год. Настаналите след 6–7 месеци кървави събития по вината на вероломни съюзници зашаматиха народа ни.

Последният опит на генерал Агура „Всемогъщий прави Боже, молим, Царя ни пази” на своето време не мина незабелязано у нас, от дето трябаше. Даже на видни музикални сили в странство бе обещано насърдчение, ако дадат на същия опит сполучлива мелодия. Една от последните, вземена за най-благозвучна, се изу­чи от певчевския хор на военното на Н. В. училище. Това произведение на генерал Агура, независимо от неговата техника, представлява от себе си народен химн в пълен смисъл на думата. Тоя военен магистрат ни пръпоръчва химн „за Особата и Идеала” и ни дава тъкмо такъв. Обаче, положението което си е извоювала „Шуми Марица” от Н. Живкова не така лесно може да претърпи съществена промяна или да се забули съвсем. /бел. 5/

Да додим на новата й редакция от Вазова, която в първия си куплет е същата и която притежава подобен рефрен, т.е. марш, „марш с генерала наш” и пр., който разни в последните два стиха и който се повтаря след останалите куплет. Самият Вазов нарича изобщо „Шуми Марица” български „национален марш”. С своето произведение под същото заглавие той не си е турил за задача да ни даде народен химн; далеч е от него всякаква подобна мисъл, Поетът счита „Шуми Марица” просто за народен марш и ни я дава под нова редакция пак като такъв. Разбира се, химн и марш не съ едно и също нещо. Например, химн е „Боже, Царя храни”, а марш е „Марсейльезата”. Последнята се счита също за „химн, но не притежава исканията на такъв; в нея няма никаква молитва към небето за запазване на особа, престол и други тям подобни. Забелязано е, че от чуждите народни химнове повечето имат характер на народни мар­шове. Това несъвършенство у тях рязко бие в очи.

Да се повърнем на старата редакция на „Шуми Ма­рица”, която близо 40 години ний считаме за народен хим­н. Без преувеличение може да се каже, че в нея няма ни сянка от такъв. Но „Шуми Марица” не може да се вземе и даже за наш народен марш. И от самото й заглавие, и от четвъртия й куплет се вижда, че тя е Черняев марш, на тоя „юнак донски”, който против волята на руските „деспоти”, избягал от родината си и вземал участие в кървата борба за славянското дело. Първоначалния текст на „Шуми Марица” представлява една безсъдържателна песен, която двама у нас еднакво не пеят. Отдавна тя трябаше да се тури в архивата. Историята на текста и мелодията й ний видяхме по-горе.

Безполезно е да препоръчваме новата редакция на „Шуми Марица”; тя говори най-красноречиво сама за себе си. /бел. 6/ Ний се присъединяваме на пълно към казаното от Вазова, че желателно е същата редакция да се възприеме от всички ни. Вярно е, че само тогава българите ще имат било народен марш, било народен химн „колко-годе за пред хората.” Безспорно е, че в мелодията на „Шуми Марица” има нещо чуждо, но инак тя е увлекателна и възхитителна. Тряба да признаем, че същата мелодия е обладала вече българските сърдца; предимно на нея „Шуми Марица” длъжи своята популярност в родината ни. Въззива към „Българските чеда” ще възвиси тяхното въ­одушевление, ща действува по-вълшебно на техните души. Под знамето с „Левът балкански” нашето войнство няма да помрачи славата си и от старо и ново време.

С възприемането на новата редакция няма да се накърни абсолютно нищо в областта на народните ни традиции. Мислим, че разрешението на тоя въпрос е уместно тъкмо сега, когато предстои обновление в разни посоки на обществения ни живот. Лъскаем се с надеж­дата, че ще бъдем чути, от където тряба и че гласа ни няма да остане „глас – в пустини”.

 

 

 

Бележки

  1. Виж кн. 7 и 8, год. II (1891), стр. 353.

2. Виж полковник Краев. Възстанията на българите за осво­бождение от турското иго. София 1904 г. стр. 80–81.

  1. Виж „Една необходимост” в. „Военни известия”, год. III (1895), бр. 135, стр. 3-6.
  2. Виж „По повод на статията „Една необходимост”, в „Военни известия”, год. III (1895), бр. 143, стр. 6-7.
  3. Н. Живков е познат и като основател на детските забавачници у нас.
  4. Виж същата в „Под гърма на победите, стихотворения пи­сани през първата балкансна война”. София, 1914 год., стр 30.
Advertisements
Публикувано на Шуми Марица. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s