Иван Кр. Стойчев. Произход на българските държавни символи

Иван Кр. Стойчев. Произход на българските държавни символи (герб, знаме, химн). – Военноисторически сборник. София, XIX, 61, ноември, 5-24.

 

НАШИЯТ ДЪРЖАВЕН ХИМН

  1. Произход и същност на химните

Химнът е тържествена песен, съставена от текст и му­зика, която в миналото се е изпълнявала в чест и за похвала на божества, герои, владетели и пр. Неговото начало се на­мира в религиозните служби на старите народи. По-късно, когато народите се издигнали до по-високо съзнание за своето предназначение и вечно съществуване, те започнали да влагат за основа на химните своите национални и социални борби, в които съществен фактор се явил самият осъзнал се народ. От тогава химните придобили всенароден характер, като заедно с хвалебствието започнали да изразяват народ­ните въжделения. В този вид те станали установени химни на съответните народи.

Ако се проследи зараждането на държавните химни, може да се установи, че някои от тях имат характер на поръчани от държавната власт, а други са придобили гражпанственост и са се утвърдили като държавни по силата на историческите народни събития. Във втория случай дори, когато авторът на даден химн е известен, той почти се обезличава сред на­родната маса, която подхваща приложението на авторовото произведение и неусетно влага в него свои особености. Това обстоятелство идва да подскаже, че такива автори са умеяли да изразяват чувствата и стремежите на масата. Малко от се­гашните държавни химни са били преднамерени, т.е. създа­дени от опредеделен автор, за да бъдат именно държавни. Другите химни произхождат от песни и маршове от обикно­вена употреба, а по-късно, със или без преобразования, са били възприемани за държавни химни, Така е било с френ­ската „Марселеза”, а също и с нашата „Шуми Марица”. Някои пък химни са заимствувани от чужди народи.

Формалното установяване на държавните химни може да стане по законодателен път или негласно, в зависимост от значението, което съответният народ отдава на своя химн.

2. Съставяне и употреба нз песента „Шуми Марица”

Първообразът на песента, която по късно придобива зна­чението на български народен химн, се ражда през Сръбско-турската война през 1876 год. сред българите доброволци, които са участвували в нея. Тяхното първоначално сборно място било гредчето Кладово на Дунава. От там добровол­ческите чети тръгнали на 5 юни (ст. ст) и към 10 с. м. за­почнали да пристигат в гр. Зайчар, където останали до нача­лото на военните действия.

Между тези наши доброволци, като секретар на четата на Филип Тотя, бил народният учител и поборник Никола А. Живков, възторжен родолюбец, обладаващ поетически и музикални заложби. Живков е преживявал дълбоко тога­вашните събития в България и вън от нея. Жестокото поту­шаване на Априлското въстание в долината на Марица, бой­ната обстановка в Сърбия, присътствието на руския генерал М. Черняев като висш началник на доброволците и нетърпели­вото очакване да се навлезе в България са го вдъхновили да напише едно стихотворение, което свързал с позната нему мелодия, която запомнил от бившия си учител в Търново А. Гранитски – съгражданин и съученик на Раковски.

Живков набелязал песента още в Кладово. По пътя за Зайчар доброволците пяли български, сръбски и чешки песни. Между тях, под ръководството на Живков, те научили да пеят и неговата песен, като „Черняев марш”. Сръбският офи­цер Глиша Маркович, който по онова време изпълнявал ня­каква служба около българските доброволци, пише, че на 15 юни (ст. ст.) четата на Филип Тотя влязла в Зайчар под строй, с развято знаме и с песента „Шуми Марица”. Не може да има съмнение, че тази песен е станала твърде популярна сред останалите български доброволчески чети.

В края на 1876 год. нашите добреволци били разпуснати от Сърбия и се прехвърлили в Румъния, където очаквали за­почването на Освободителната война. По същото време в гр. Плоещ била играна от българските доброволци пиесата „Илю воевода”, съставена пак от Живков, при което в едно от дей­ствията четата на Филип Тотя минавала под строй на сце­ната и пяла „Щуми Марица”. Тогава символизъмът на първия стих е бил много добре разбиран, защото действително при­дошлите води, вследствие дъждовете през Априлското въста­ние, са били окървавени от кланетата, извършени в басейна на любимата българска река Марица. Този театрален епизод спомогнал за разпространението на песента и в българската емигрантска среда в Румъния.

По-късно при формирането на българското опълчение било дадено предпочитане на доброволците от Сърбия, които се влели в опълченските дружини с научените песни. По този начин в скоро време песента „Шуми Марица” станала най-любимата на опълченците. Това обстоятелство е изтъкнато много добре от съвременниците, които дори указват случаите, когато „Шуми Марица” е била пяна през време на войната. Например:

–        На 26 май при посрещането на цар освободителя в Плоещ.

–        При пътуването на опълченците от Плоещ към Зимнич и Свищов.

–        При Стара Загора, в критическия момент на боя, са я запяли подпоручик С. И. Кисов от 3-а опълченска дружина и Георги поп Стамов от 1-а дружина.

–        В боя на Св. Никола (Шипка) на 21 август, пак в кри­тическия момент на дясното крило и тила, командирът на 3-а опълченска дружина майор Чиляев запял песента.

–        При похода на генерал Скобелев от с. Зелено дърво към Шейново през Химитлийския проход късно през нощта песента огласяла планината и пр.

 

След завършването на войната „Шуми Марица” е била най-любимата песен както във войската, така и между насе­лението в цяла България, и била изпълнявана като марш при всички тържествени случаи от всенародно значание. Обаче почти до Сръбско българската война за официален държавен химн са смятали руския такъв „Боже Царя храни”. Едва в 1885 г. било наредено всички военни музики да свирят „Шуми Марица” наред с руския химн. През време на Съединението, когато отношенията с Русия били прекъснати, „Шуми Марица” започнала да играе ролята на държавен български химн.

Така, обикновената войнишка песен, която не била пред­назначена за химн, добила голяма популярност, била обик­ната от целия народ и се утвърдила като народен държавен химн, без изрично постановление в българската конституция или каквато и да била друга официална наредба.

3. Преобразования в химна „Шуми Марица

Точният първоначален вид на, „Шуми Марица”, съста­вена от Н Живков, и досега е сравнително неизвестен, що се отнася до текста. С течение на времето първообразният текст претърпял доста промени. До края на Освободителната война са излезли три нови редакции, като в третата редак­ция – вместо „генерал Черняев” се споменава за „генерал Сто­летов” По късно последвала четвърта редакция, а през 1912 година текстът претърпял последната си пета редакция от на­шия народен поет Иван Вазов. Промените са извърше­ни с цел за по-голяма съдържателност без да се изменя осно­вата на химна. Даваме текста на втората и петата редак­ция, за да се направи нагледно сравнение.

 

 

II редакция

 

1. Шюми Марица

Укървавена

Плачи вдовица

Люту ранена.

Марш, марш

С генераля наш,

Раз, два три

Марш! войници.

 

2. Напред да ходим,

Войници мили,

Тимок да бродим

Съ всички сили.

Марш! Марш! и пр.

 

3. Юнака донскый

Нам е водитель,

С пряпорец лъвскый

Вожд победител.

Марш! Марш! и пр.

 

4. Вижте, деспоти,

Генераля наш,

Чуйте, запейте,

Черняева марш.

Марш! Марш! и пр.

 

5. Войници храбри

След него летят,

Порят ваздуха

И громко викат –

Марш! Марш! и пр.

 

6. С кървав остар, меч

Генераля напред

Възгласява сеч!

Гръм, огън навред…

Марш! Марш! и пр.

 

7. Труба низ гора

За звони напред!

Хей ура, ура!

Ура, напред!

Марш! Марш! и пр.

 

                                                                       Vредакция

 

Шуми Марица

окървавена,

плаче вдовица

люто ранена.

Марш! Марш! и пр.

 

Марш, марш,

с’ генерала наш,

В’ бой да летим

враг да победим.

Марш! Марш! и пр.

 

Балкански чеда,

цял свят ни гледа,

хай към победа

славна да вървим.

Марш! Марш! и пр.

 

Левът балкански –

в’ бой великански

с орди душмански

води ни крилат.

Марш! Марш! и пр.

 

Млади и знойни,

в вихрите бойни

ний сме достойни

лаври да берем.

Марш! Марш! и пр.

 

Ний сме народа,

за чест, свобода,

за мила рода,

който знай да мре.

Марш! Марш! и пр.

 

 

Въпросът за музиката на химна „Шуми Марица” е твърде сложен и може да бъде предмет на изследване от подходящи специалисти. Тук само ше отбележим, че мелодиите, които са послужили за съставяне музикалната част на първообраза на нашия химн, са били възпроизвеждани най напред в Шумен. Тук към средата на XIX век е имало доста емигранти – поляци и унгарци с музикални способности. От тяхното свирене и пеене учителят Гранитски съставил мелодия за едно свое сти­хотворение, която по-късно била възприета от Н. Живков в Търново. Последният я използува за песента „Шуми Ма­рица”, припевът на която заимствувал от други познати ме­лодии. По-дълбокото изследване на същинския инороден първо­източник на тези мелодии не се е добрало до положителни резултати. Изобщо може да се твърди, че Гранитски и Жив­ков са използува ли чужди мелодии, по липса на подходяща българска музика по онова време.

Изобщо „Шуми Марица” е рожба на една револю­ционна епоха.

 

Advertisements
Публикувано на Шуми Марица. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s