Асен Василиев. Срещите ми

  Проф. Асен Василиев. Срещите ми с автора на „Мила Родино”. – Вестник „Литературен фронт”. Орган на Съюза на българските писатели, г. ХХХVII, бр. 29, 16 юли 1981, с. 6

 

В търсенето на творби от бележития български художник Николай Павлович на няколко пъти посетих и Цветан Радославов. Живееше в днешната живописна стара къща на ул. „Ангел Кънчев” N 3.

Качвахме се бавно по стъпалата. Почуквахме по вратата и той ни отваряше. Стаята му бе ни по вече, ни по-малко – древно книгохранилище. Какво ли нямаше в нея – ръкописи, старопечатни книги, пожълтяла карта върху пергамент, сбирка от антични монети, статуетки… И една малка, но съвсем малка масичка с шише мастило и куп листа! Това бе „неговото” пространство. Толкова можеше да си разреши, за да работи. Педагог, философ, музикант, с опити в драматургията, художник, нумизмат, изключително предан на поетичното слово, Цветан Радославов беше безкрайно скромен, оскъден на сведения за себе си. Неколкократните ми посещения обаче го накараха да се поотпусне, да стане малко по-приказлив и дори на момент разговорлив. Интересуваше ме предимно Николай Павлович и няколкото негови скици, които притежаваше. Разговаряхме за него дълго, но веднъж не се сдържах и го попитах: „И все пак, защо се отказахте от преподавателско място в университета, г. Радославов?”

И досега помня спонтанната му реакция:

„В университета на княза? Никога!”

Сега тези думи звучат естествено, но тогава… Нека си представим онова време.

Завършил философия в чужбина, Цветан Радославов бе изключително честен българин. И безкрайно предан родолюбец, но в най-добрия смисъл на думата. Родолюбивите внушения са дошли и от факта, че на времето в тяхната къща в Свищов е пребивавал самият Г.С. Раковски.

Не бих захващал тези бегли спомени за автора на „Мила Родино”, ако преди няколко години не попаднах на едно неизвестно стихотворение от Цветан Радославов. Открих го на малко правоъгълно листче, с личния му четлив подпис под него. Спомням си, че това листче ми попадна от сп. „Мисъл” (1903 г.), което взех за малко от Радославов, за да прочета някаква творба, която той ми препоръча. Сега безкрайно съжалявам, че толкова творби от Радославов са в пълна неизвестност. Достатъчно е дори само това, че той ги е споделял с неотлъчния си другар – Пенчо Славейков – и с трагично починалия Алеко. За разлика от изпълнената с дълбока задушевност „Мила Родино”, в това стихотворение говори предимно философът. Именно затова кратичката творба допълва представата ни за твореца.

Творчеството на автора на „Мила Родино” трябва да се събере. То ще ни изненада с нови черти от неговия изключително благороден профил.

ВЪРТИ СЕ…

Нека Витош се скрие

до върхарите в сняг…

Нека вятърът вие,

нека стене по мрак.

Нека тръгне мъглата

срещу бистрия ден.

Нека мраз кръстопътен

да остане у мен…

Нека!

Ах, нека…

Какдво че е тъй? Какво!

Замисли се…

Животът живот е – върти се!

Мир на праха на такъв изключителен художник и родолюбец като него. [Из архива на Асен Василиев]

 

Advertisements
Публикувано на Мила Родино. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s