Гаврил Кацаров. Цветан Радославов

проф. Гаврил Кацаров. Цветан Радославов. +26 октомврий 1931 год. – Училищен преглед, кн. VIII, 1931, 1211-1212

Като гръм от ясно небе се разнесе печалната вест за ненадейната кончина на Цв. Радославов, когото само преди няколко дни виждахме весел и пъргав между нас. Неговите многобройни приятели, неговите безброй ученици, които много години се наслаждаваха от рядкото щастие да имат като учител и наставник един идеален, беззаветно предан на своя дълг човек, съ дълбоко покрусени и наскърбени от смъртта на Цв. Радославов. Роден и възпитан в средата на старо, благородно семейство, той бе надъхан с несломима воля, да служи с всички сили на благото на своята родина.

Аз съм имал щастието да бъда негов близък приятел, един от тия, останали малко негови другари, заедно с които покойният следваше по философия в Лайпцигския университет. Ние, по младите негови другари, питаехме дълбока почит и любов към своя другар, който тогава още проявяваше обширната си ученост и всестранните си дарования. Безгранична беше неговата благост, неговата готовност да упътва по-младите и да ги подбужда към труд и наука. Всеки от нас, в случай на нужда, прибягваше към неговия съвет и никой път не сбъркваше, когато се вслушваше в неговите мъдри думи.

Цв. Радославов беше свършил класическа гимназия в Виена и неговото солидно класическо образование беше оставило у него дълбоки следи за цял живот. Той интимно бе възприел елементите на общочовешката класическа култура; на нея, както и на философията, той дължеше своя стоически мироглед, своя твърд и благороден характер и своето душевно равновесие, което никога не го напущаше.

В Лайпциг Цв. Радославов учеше философия при прочутия философ В. Вундт; там той написа докторската си дисертация върху „Паметта”, която представя твърде ценен научен труд. Същевременно Радославов се интересуваше твърде много от история и старобългарски език, които той изучаваше с голямо усърдие. Цветан беше натура с всестранни научни интереси, но и с феноменална скромност; той не обичаше да блести с своите познания. Трябваше човек да дружи по-дълго с него, за да проникне в душата му и да оцени високите му духовни и нравствени качества. Той усърдно се занимаваше с изкуство и музика, за които притежаваше извънредно тънко разбиране. Не по-малко го привличаше и литературата, особено класическата. Когато се основаваше нашата опера, той се притече на помощ с своята компетентност и богато дарование и дори преведе на български няколко опери.

Не мога да не изтъкна и друга област, в която се прояви покойният. Обичащ дълбоко родината си, надарен с рядък исторически усет, той се вдълбочаваше в историята и археологията на нашата земя, следеше с интерес развитието на тия науки у нас и сам направи принос към тях. Заслужава голямо внимание неговата студия върху „Титлите на българските владетели”, напечатана преди две години в Известия на Български арх. институт: готова за печат е друга негова статия върху някои фрески от Търново; за жал, нему не бе съдено да види напечатан този труд.

След като се пенсионира, завършил многогодишна успешна учителска дейност, той се оттегли в родното си място, Свищов, дето по последните си дни разработваше някои философски въпроси и развиваше безшумно и обществена дейност. Вчера през нощта той завърши земното си поприще, като добър християнин, и се пресели в вечността. Той си отиде с съзнание, че добре е изпълнил дълга си и към своите близки, които обичаше с дълбока преданост и сърдечност, и към родината, страданията на която намираха силен отзвук в неговата душа. Философските проблеми за човешкото битие, с които се бореше неговия дълбок и проницателен ум, за него вече съ разпознание в нетленното царство на идеите. Нас той остави да си спомняме вечно за благородното му сърдце и да скърбиме неутешно за неговата загуба.

От име на неговите Лайпцигски другари, свързани с него с неизличими спомени, аз изказвам най-дълбоко прочувствани съболезнования към неговите опечалени близки. Както тям, тъй и нам нека служат за утеха думите на класическата епиграма: „Той спи свещен сън не казвай, че добрите умират”.   Нека Бог да го прости, нека неговата памет остане за нас свещена, нека неговият примерен и безукоризнен живот да служи като бляскав образец за подражание! На мене нека бъде позволено да отправя към неговия дух последното прости на езика, който той тъй много обичаше: Ave pla anima it tobi terra jevis!

Проф. Гавр. Кацаров

Advertisements
Публикувано на Мила Родино. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s