Иван Вазов. Ильо войвода

[Иван Вазов]. Книжовен дял. Илю войвода, драма в пет действия от Никола Живков, собствено издание, София, 1880 г. и пр. [Вазов 1955.19: 9-12] [Народний глас, бр. 140, 25 ноември 1880, 3]

Теснотията на листът ни не ни позволява да се впущаме в дълги разсъждения, за да определим условията и характерът на едно драматическо произведение, задачата, която /с. 10/ му е поставена, и влиянието, което то много или малко упражнява въз нравите и понятията на обществото.

У нас, преди войната за освобождението, на драмата въобще се гледаше не като на художествено произведение, назначено да захване известно място в литературата, но като на едно лесно и практично средство да се подействова въз умът и чувствата на по-голямата част от народът ни, чрез излагание събития из миналото и настоящето му да се внуши силна умраза към вековните ни притеснители и следователно воля и въодушевление за борба. Към тая патриотическа цел клонеше тогава всичката ни емиграционна литература, главни представители на която бяха покойните Раковски, Войников, Каравелов с школите си. Тогава и вестници, и драми, и песни, и брошури, може се каза, се съдържаха в тия думи:

Българе юнаци,

ще ли още спим?

Вдигайте байраци

да с’освободим…

Друго народът не искаше. Потреба от по-висока храна, от по-естетическо наслаждение не можеше чувствова той, той нямаше свобода, не можеше да търси изящно! Нему му говореха, пишеха пеяха за свобода, това удовлетворяваше ужаднялата му душа и литературата постигаше целта си.

Днес обаче стана преврат и в положението, и в идеите на народът. Великите събития, които минаха като молния пред очите ни, докараха друго настроение в нашето общество: умразата към тирана и любовта към свободата станаха несъмнено достояние на всичките класове в народът; девизата: българе юнаци, грабайте криваци, вече не е нова и не повдига някогашните пориви от буйно въодушевление; тя вече не отговаря на новите изисквания, нито на принципите, които прегърнахме в началото на своят политическо-обществен живот.

Драмата на г-на Н. Живкова по съдържанието и езикът си принадлежи към категорията на многото ония жалки книжки, които се пишеха и четеха с възторг едно време във Влашко от нашите разпалени хъшове и бахчеванджии; /с. 11/ г. Живков требоваше да я напише и напечата преди 10-15 години. Тогава да разправяш с драма, че турците са лоши, че мъчили българите, макар това да бъде изказано глупаво, то сиимаше смисълта: то беше РОДОЛЮБИЕ. Днес обаче г. Живков пее на същата тема, и то чрез такъво едно безграмотно и безобразно написано съчинение! Това вече е недобросъвестно; то е шарлатанство. В драмата Илю войвода фигурират една сбирщина заптиета, кадии, паши, шпиони, дервиши, войводи и пр. и пр., които неизвестно защо се явяват, губят се, бият се, приказват безсмислици и нищо и никакви работи на език, препълнен с турски улични думи, с просташки и блудкави изражения… От изкуство, от граматика, от драматизъм тук няма ни сянка. Четеш и срам те обзима, като мислиш, че това се печата в 1880 година, че г. Живков е представител на драматическата литература у нас/бел. 1/ и че по това иностранците съдят за степента на нашето духовно развитие.

Недоволен обаче с драмата, г. Живков поискал да блесне и с поетический си дар, та я е прошарил със стихотворения като тия например:

                                               ОСТАЙ!

Остай ма в тишина

брата си да плача

в мъка той загина

в бесило удушен (!!)

 

СПРИ!

Спри, зефир, недей вя

                                   горест да разхладиш

душа да утешиш…

Гори мойта душа

                                   за мой пет сестрици…

Подчертаните думи, както видите, са или безграмотни, или безсмислени, или и двете наедно.

Тоже е вместил и маршът си: Шуми Марица. Понеже тая песен по волята на боговете е станала общ български /с. 12/ марш, то трябова да благодарим провидението, че е осияло духът на г. Живкова, за да създаде първите два стиха, едничките и действително добри в марша. Останалото не може освен да прави да се червят любителите на разумното и требова да се остави в забвение.

Ние ще свършим обзорът си за драмата на г. Живкова с думите на Л. Каравелова: тая книга не струва нищо; и жалеем, че ги не турихме още в началото. Подир всичко молим г. Живкова да бъде така патриот да не надарява с по-нови бездарни творения и така вече претварений с нелепости наш театрален репертуар.

бел. 1. Чети „Славянская литература” от Пипина и Спасовича.

Advertisements
Публикувано на Шуми Марица. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s