Иван Хаджов. +Цветан Радославов

Иван Хаджов. +Д-р Цветан Радославов. – Учителски вестник. София, г. ХXVII, бр. 8, София, 7 ноемврий 1931, с. 2-3

На 27 окт. рано сутринта почина в София д-р Цветан Радославов, дълги години учител в гимназиите на столицата, най-много в III м.г. „У. Гладстон”. След къса заупокойна молитва тленните останки на покойника бидоха пренесени и погребани в родния му град Свищов, дето Радославов се бе оттеглил на почивка след пенсионирането си преди 3 години, след като беше служил на родната просвета цели 36 години. Като изключим късата бележка от г. проф. Гаврил Кацаров, поместена в в. „Зора”, останалите вестници нито отбелязаха тая смърт.

Културен българин и човек, Цветан Радославов най-много мразеше да бъде предмет на шум и парадност. Учил и завършил гимназия в Виена, висшето си образование по философия завърши в Липиска при чутовния основател и представител на експерименталната психология – Вилх. Вунд, който в лицето на Цветана Радославов е признавал едного от най-добрите свои ученици, най-добре разбрал го и го усвоил.

Едновременно силен анализаторски и синтезиращ ум, покойникът не беше човек само на своята специалност – философията и психологията: той удивляваше всички с своите обширни и точни познания в областта на ред други хуманитарни науки, особено на историята и филологията – славянска и класическа. Нерядко колеги-специалисти по речените дисциплини обичаха да го запитват по разни въпроси от специалноснтта си и да го слушат с задоволство. Като притурим към това и солидна музикална култура, изразяваща се в здраво музикално образование – обширни и сигурни познания по теория и история на музиката, и в верен, сигурен и тънък музикален вкус; като прибавим и талант на любител-художник, който талант го поставяше, макар и не много високо, над дилетанта, ще можем да си съставим ясна представа за оня дреднаут от духовни ценности, култура и знания, какъвто представяше Цветан Радославов.

Този човек се беше отдал на средното училище. Не можа да го задържи и университетът, дето беше поканен да ръководи експериментална психология и упражнения. Напусна го, не защото не беше подготвен и си дойде пак в гимназията. Нямат брой неговите ученици. Това полича много ясно, когато черквата Св. Георги в София, дето бяха изложени тленните му останки за поклонение, се изпълни от почитатели и ученици, макар да отсъствуваха мнозина, които трябваше да му отдадат последна почит. Бидейки ми учител, бидейки му по-късно колега в 3 м.г., имах случай по-отблизу да наблюдавам Цветана Радославов и, вярвам, колко годе да го опозная.

Преподаваше философските предмети и български език (литература). Чудно популярен и достъпен в разкриване на психологическите явления и процеси и на философските понятия. И искаше от учениците не заучване, а разбиране, което и много високо ценеше. Но не само знание и разбиране искаше той от учениците; много държеше той и за тяхното възпитание и характер. Като сега звучат в ушите ми думите му в заседания на учит. съвет, според които у ученика да се изработва нравствена твърдост и устойчивост, /с. 3/ която да го прави недостъпен и неспособен за престъпление, а не само чрез наглежгдане и страх да го „предпазваме” от него.

Богато надарен духовно, с широко образование и култура, Цветан Радославов беше свободен от един недъг, който се шири все повече в нашето звание: шулмайстерството (занаятчилък) и ограниченост, теснота на погледа. Нему беше чужд фанатизмът, присъщ на ограничен ум и поглед. Изработил човечно отнасяне към хората, той без корист ценеше дарованието, проявено у когото и да било. Не можеше обаче да понася ония изработили се у нас и тъй ширещи се „добродетели” които в своята същност съ не недостатъци, а пороци – лични и обществени. Безхарактерността и подлостта го възмущаваха, не можеше да ги търпи. Не зная, дали не презираше техните носители, защото не си спомням да съм чувал остри изрази от него по техен адрес. Не беше надменен; напротив – тъй скромен, но без приструвка, без лицемерие. Заедно с това аристократ на духа, толкова духовно горд, за да не допустне когото и било да „разполага” с него. Когато колеги от гимназията му подхвърляха да му устроят юбилей, най-енергично отказваше да се подхвърли на „юбилейна комедия”, както наричаше той склонността към юбилеи, превърнала се в същинска епидемия, юбилеи, които с различните си видове „дарения” се бяха изродили в истинска зле прикривана просия

Радославов умееше да се смее, не да се присмива. Като че сега го виждам, как, турил ръцете си в джобовете на панталоните, запушил цигаре – неразделен негов спътник, навел глава, мисли, „мери” аулата на гимназията – половината й откъм прозорците. От групата на насядалите при втория прозорец учители да си почиват през междучасието, колегата Др. го нещо закачи. Цв. Радославов престана да „мери”, спре при групата, усмихне се, духовито му отвърде и после смях и радост. Когато всички се смеем, той само се усмихва и ни гледа.

Покойният Радославов бчеше един от основателните членове на нашия Съюз, участвувал дейно в първите години от неговото създаване. Той даде името на съюзния  ни орган – „Учителски вестник”. На младежта той даде многоизвестната, вече станала народна, песен „Горда Стара планина”. Тая песен Радославов е изпял, когато е постъпил в ученическия легион в войната от 1885 г. На науката даде някои ценни приноси, като почнем от докторската му дисертация „За паметта” и свършим с последните му работи за „Титлите на българските царе” (изв. на Археол. инст., кн. 5) и спомените му за неразделния му другар от детинство – Алека Константинов (в „Сборник на свищовското читалище”).

– Хем да не си ми държал слово, когато умра, казваше приживе на един колега, комуто често се падаше да говори по различни случаи. – Но съдба: с речи го изпратихме от София. Които изпращаха до гарата тленните му останки, си шепнеха:

– „Съдба! Дойде тук, за да го видим за последен път и да го изпратим, отдавайки му последна почит и много малко за онова, що му дължим”.

Ив. Хаджов

Advertisements
Публикувано на Мила Родино. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s