Ланчелото. Шуми Марица

Ланчелото. Шуми Марица окървавена. // Воля. София, г. II, бр. 213, вторник, 18 септември 1912 година, с. 1

В тия дни на тревога и неизвестност, кафенето на бай Никола Бошлафа беше препълнено в събота и вторник сутринта, тъй като тогава дохаждаха столичните вестници и селската интелигенция, четейки усърдно новините им, тълкуваше ги шумно и с многозначителни забележки.

Рекорд в политическо сфащане на момента безспорно държеше старият Даскал Нено, който, бидейки, консерватор и по тая причина съчувствуваше донякъде на народняшката партия, казваше:

– Па чорту! Следува се Туркия да бъде разрушена, но трябува с политика…

Обаче Коно Кондофренски, кмета, който участвува в сръбско-българската война и притежаваше два кръста за храброст, по която причина си беше предал сърцето на патриотическите партии, му отговори веднъж:

– Даскале, остави я ти нея: турчин, – вярата му поганска там нему си, – от политика не разбира. За турчин и куче, едно се пише: тояга…

А даскал Нено, който не обичаше да отстъпи така лесно, завъртя седефлията си брояница около показалеца на дясната си ръка и като измести върху раменете си наметнатия кюрк, желаейки да отбележи невежеството на Кондофренеца отвяща /!/ язвително:

– Коно, па чорту! Ти прочел ли си пророчество Мартина Задека?

Кото, смутен от тоя въпрос и разумявайки ясно коварната цел на Даскала стана свиреп и си заръча ракия. След това той рече:

– Аз, Даскале, да ти кажа: за твойте пророчества на Мартина пет пари недавам. Пак ние, дето носим кръстовете от сръбското сражение, – пак ние ще освободим Македония…

И добави яростно:

– … а не политиките на страхливите хора. Разбра ли?

Това беше много вече и Даскал Нено разбра, че Коно го предизвиква на словесен двубой. Тогава, като се разсърди ужасно, Даскал Нено се изкашля и громко каза:

– Па чорту, бае кмете. За кого ти е думата?

Коно, почувствувайки здравата си позиция отговори:

– За кого? За страхливите, които избягаха при Сливница: и те правеха политика тогава…

Работата стана сериозна. Кондофренеца уязви Даскал Нено по отношение на неговите политически симпатии, тъй като му припомни позорното деяние на един от неговите партийни кумири:

Цялото кафене се стресна, очаквайки от мълчанието на Даскал Нена една голяма буря.

Поп Пентефрия, който до сега не се намеси, понеже четеше оглубленно Църковен вестник, вдигна лъвската си глава и рече гръмогласно:

– Мир вам!

Минко Алхимика веднага се отзова с стереотипието:

– Тъй амчи кааак…

Обаче двете настръхнали армии – консерваторската, олицетворена в сухата фигура на многоучения даскал Нена и либералната, застъпена в тоя момент от опълченската особа на свирепият Коно Кмета – не обърнаха внимание на миролюбивата интервенция, която церковата предприе, подкрепена здраво от Минка.

Даскал Нено каза свирепо:

– Па чорту! Не се согласи нам с подобни едни глупави заключенията. Ти не разумяваш ничто, Коно!

Мустаките на кмета щръкнаха кръвожадно от тая обида и той изрева:

– Туркия тряба да бъде разбита!

Даскала обаче упорствуваше:

– Политика, политика трябува… И в божественото Писание същото е казано: „Петре скрий ножа в ножницата”…

Но Коно в тоя момент презираше всеки текст, който препоръчва миролюбие, заради това рече:

– Долу страхливата политика!

Даскал Нено, задушаван от една голяма ярост, растреперан каза:

– Па чорту! Ти си добиток неразумеющий!..

Тая нечувана обида накара Кондофренеца да скочи като ужилен от мястото си. Той ревна:

– Как? Ах, ти предателю нидни!…

И се приготви да фърли калпака си върху Даскала.

В тоя критически момент, когато нищо не беше в положение да предотврати катастрофата, тъй като страстите бяха кипнали, бай Никола Бошлафът получи осемение /!/ свише и като турна, незабелязано в общото смущение, една плоча на грамофона, пустна го да се върти.

Гръмна „Шуми Марица”. Звуковете на народния химн пометоха всичко друго и в сърцата на публиката остана да владее само въодушевлението на патриотическите въсторзи.

Разгневеният Коно си припомни страшните минути, когато под звуковете на същата тая героическа песен, той всред град от коршуми спечели двата кръста за храброст.

Даскал Нено си спомни за своя по-малък брат, които падна убит на шипченските върхове като се биеше зарад отечеството.

Всички бяха станали на крака.

Внезапно Даскал Нено извика:

– Па чорту! Долу Туркия…

Той беше забравил яростното си настояване за тънка полотика.

Коно трогнат и настръхнал от изблика на патриотически чувства, подаде ръка на Даскал Нена и изрева:

– Да живее България, Даскале!

А поп Пентефрий изрази въодушевлението си чрез една поръчка. Той извика високо:

– Бошлаф! Дай една ока ракия от мен…

И когато грамофона свърши марша, Минко Алхимика, тупайки храбро с крак и махайки с ръката си, продължи:

– Шуми Марица, окървавена

Плаче вдовица люто ранена!

Марш, марш генерале наш

Раз, два, три: Цариград е наш!

И после каза многозначително:

Тъй амчи кааак…

Advertisements
Публикувано на Шуми Марица. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s