Лариса Чакалова. Авторът на „Мила родино“

Лариса Чакалова. Авторът на „Мила родино”. – Сп. Наша родина. София, г. XIX, бр. 3 (219), март 1972, с. 20-21

1885 г. Избухва Сръбско-българската война. Призованите под знамената български студенти се завръщат по Дунава в родината си. Австрийският кораб преминава „Железните врати” и навлиза в български води.

– Ура, момчета! – извиква някой и всички се струпват на палубата. – Да запеем!…

Силни младежки гласове подхващат родна песен. Един замислен студент стои настрана, вперил очи в Балкана.

„Мила родино”… – шепнат устните му. Отначало откъслечно, постепенно думите се редят:

Горда Стара планина,

над ней север се синей,

до ней Витов възвишава

гордо свойте рамене…”

Младият студент не може да скрие обхваналите го чувства. Колко често в далечна чужбина с умиление си е спомнял за всичко родно, българско, поробено и унижено… Цветан Радославов вече тихо тананика песента. Приятелите му пригласят, а когато стигат припева, десетки гласове въодушевено поемат в хор:

„Мила родино, ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край!”

… И тръгва песента! Тя върви с всеки българин в радостни и тъжни дни, близо и далеч от дома. През 1964 г. тя стана национален химн на България, посрещнат с въодушевление, признателност и благодарност. Но малцина знаеха кой е Цветан Радославов – създателят на първоначалния текст и музика на „Мила родино”.

По майка Радославов е внук на възрожденския учител от Свищов Христаки Павлович, който умрял от холера през 1848 г. Година по-късно умряла и жена му, Севаста Цанкова. Седем от осемте им деца били прибрани в Румъния от вуйчо им Яков Цанков, а петгодишната Пауника осиновили Цвятко и Кирякица Радославови. (Цвятко Радославов бил приятел на Г.С. Раковски, който с негова помощ се прехвърлил в Румъния, а в дома му оставил два пищова и коня си.) При осиновяването на детето осиновителят поставил условие, че първородният син на Пауника трябва да носи неговото име. На 18-годишна възраст Пауника била омъжена за Георги Х. Денков, също приятел на Раковски, дарител за учебното дело. На 2 май 1863 г. им се ражда син, когото нарекли Цветан. През 1871 г. той също бил осиновен от Цвятко Радославов.

Малкият Цветан бил обграден от топлите грижи на двете семейства. Умно и любознателно дете, той проявявал голямо влечение към музиката и рисуването. Основното си образование получил в родния си град Свищов. (Един от неговите учители е известният възрожденец, основоположникът на светското образование в България Емануил Васкидович.)

В националната художествена галерия се съхранява портрет на Цветан Радославов от детските му години, изпълнен от възрожденския художник Николай Павлович (брат на Пауника).

Като ученик в Свищов Цветан се сближил с Алеко Константинов. Сърдечната им дружба продължава много години. На него „Щастливецът” е посветил фейлетона си „Бай Ганьо прави избори”.

Гимназия Радославов завършва във Виена. Там, а по-късно в Прага, той изучава история в чешкия университет. В?? Прага по това време имало и немск9и университет.

След обявяването на Сръбско-българската война пръснатите из различни университетски градове български студенти се събират във Виена и с параход потеглят за България. На борда на парахода Цветан съчинява песента „Мила родино”, която бързо е разучена от пътуващите студенти и е изпълнена от тях при спирането на кораба в Лом. Оттук всички се отправят към София, където са подложени на „Шалим” (военно обучение). Медицинската комисия обаче освободила Цветан Радославов, защото бил късоглед, и той се завърнал в Свищов. След края на войната бил назначен за учител в габровската гимназия, където работил близо 4 години. Тук в 1892 г. той написва драмата „Яничарин”.

По спомените на сестра му Кица след лятната ваканция, която прекарал в Свищов, през есента на 1892 г. Цветан заминал за Германия. Там постъпил в Лайпцигския университет, където учи 4 години при изтъкнатия немски професор Вилхелм Вунд и получава докторска титла. В Лайпциг той завързва сърдечна дружба с Пенчо Славейков.

Цветан Радославов е бил близък и с видни наши учени, като д-р Никола Михов, професор Гаврил Кацаров, професор Димитър Дечев, професор Иван Шишманов, професор д-р Кръстев, професор Иширков и др.

Завърнал се в България, той посвещава целия си живот на благородната учителска професия, като няколко години работи в Априловската гимназия в Габрово, а по-късно – в Русе. Там той преподава логика и психология, етика и български език. След това се премества в София, където дълги години работи в Първа, Втора и Трета мъжка гимназия. Но колцина знаят, че Цветан Радославов е един от най-изтъкнатите наши учени от края на миналия и началото на нашия век?

Неговият колега Иван Хаджов е отбелязал по повод смъртта му:

„… Покойникът не беше човек само на своята специалност – философията и психологията. Той удивляваше всички с обш6ирните си и точни познания в областта на ред други хуманитарни науки, особено на историята и филологията – славянска и класическа. Нерядко колеги – специалисти по речените дисциплини, обичаха да го запитват по разни въпроси от специалността си и да го слушат със задоволство. Като притурим към това и солидна музикална култура, изразяваща се в здраво музикално образование, обширни и сигурни познания по теория и история на музиката, верен, сигурен и тънък музикален вкус: като прибавим таланта на любител художник… ще можем да си съставим ясна представа за оня дненаут от духовни ценности, култура и знания, какъвто представляваше Цветан Радославов… Чудно популярен и достъпен в разкриване на психологическите явления, той искаше от учениците не заучване, а разбиране, което и много високо ценеше. Но не само знания и разбиране искаше той от учениците: много държеше и за тяхното възпитание и характер. Като сега звучат в ушите ми думите му в заседания на учителския съвет, според които у ученика да се изработва нравствена твърдост и устойчивост, която да го прави недостъпен и неспособен за престъпление, а не само чрез наглежгдане и страх да го „предпазваме” от него. Цветан Радославов беше свободен от един недъг, който се шири все повече в нашето звание: шулмайстерството (занаятчилък) и ограниченост, теснота на погледа. Нему беше чужд фанатизмът, присъщ на ограничен ум и поглед. Изработил човечно отнасяне към хората, той без корист ценеше дарованието, проявено у когото и да било. Безхарактерността и подлостта го възмущавмаха, не можеше да ги търпи. Не беше надменен, напротив – тъй скромен, но без преструвка, без лицемерие. Заедно с това аристократ на духа, толкова духовно горд, за да не допусне когото и да било да „разполага” с него…”

„Като искри пробляскват в съзнанието ми много спомени за прекрасния ми учител по психология и етика – спомня си за Цветан Радославов неговият ученик Ненчо Савов. – Ето го, отваря врата и с бодри стъпки влиза в клас. Като че ли с него нахлува повече светлина в стаята. И изведнъж настъпва пълна тишина. Учителят се изправя до катедрата. Големите му сини, изразителни очи, в чийто поглед свети едва доловима усмивка, се отправят към нас… Отдаден от все сърце на науката и учителската работа, неуморният му труд не отиде напразно. Между безбройните негови бивши ученици са и академиците Г. Наджаров и Г. Ранков, писателите Крум Кюлявков и Иван Знахар, историкът Петър Кюркчиев, архитектът-художник Ал. Дубовик и др.”

За автора на „Мила родино” разказва и Димитър Зайков:

„… В класа имаше организирана нелегална ученическа тройка. Аз бях член на тройката и ние често си беседвахме по въпросите на логиката, етиката и психологията. Споделяхме мнението на преподавателя. Давахме организиран отпор на някои учители, които се фашизират учебната програма… Въпреки напредналата си възраст Цветан Радославов проявяваше неизчерпаема енергия и никога не чувствуваше умора. И сега пред мене е неуморимият с бързоподвижни очи, с брадичка и пълен с енергия старец… Аз седях на един чин с Т. Тодоров, надарен с голям ум, прозорливост и спокойствие. Един ден дойдоха полицаи и го арестуваха. После научихме, че е изгорен в пещта на Дирекцията на полицията. Радославов беше потресен от тоя случай…”

Цветан Радославов бил голям поклонник на Рихард Вагнер. Той превел на български език либретото на операта „Лоенгрин”. Увличал се също в композирането на песни, като често съчинявал и текстове за тях. Прекалено скромен, той никога не говорел за себе си; не му харесвало, когато ставал обект на внимание. Даже неговите сестри дълго време не знаели, че той е автор на песента „Мила родино”. На сватбеното тържество по случай омъжването на племенницата му Сийка всички единогласно запели любимата песен, след което един от присъствуващите го поздравил. Цветан Радославов отговорил смутено: „Гледайте си веселието, пейте си и не се занимавайте с мене”. На другия ден сестрите му казали, че отдавна са подразбрали, че той е автор на песента. На техните упреци той отговорил: „Вземете барабан и раздрънкайте из цял град… Не искам повече да ми говорите за това”.

Цветан Радославов е оставил някои ценни философски и исторически трудове: докторската му дисертация „За паметта”, „Емоционалният фактор при мисленето”, „Титлите на българските царе” и др. Интересни са и неговите спомени за неразделния му другар от детинство Алеко Константинов.

Радославов е един от основателите на Учителския съюз и дейно работил в него през първите години от създаването му. Той е дал името и на съюзния орган – „Учителски вестник”.

Познанията и интересите на Цветан Радославов са били наистина енциклопедически. Той великолепно владеел френски, немски, английски, гръцки, румънски и турски език, имал солидни познания по латински и санскритски. По мнение на професор Кацаров в България по онова време не е имало по-добър познавач на класическите езици от него. Радославов кореспондирал с Британския музей и много известни институти и личности. Проявявал жив интерес към археологията и бил страстен колекционер на антични монети и етнографски предмети.

В свищовския музей „Алеко Константинов” се съхранява нумизматичната му и други сбирки, а също така част от личния му архив. Във фондовете на музея и местната картинна галерия се намират няколко негови картини: „Параходи по Дунава”, „Изглед от Свищов”, „Връщане от пазар”, „Червените пътеки”, „Обработване на зеле”, „Привечер към кошарата”, „Старобългарски войници на поход” и най-хубавата му творба – „Патриарх Евтимий се прощава с паството си”.

След неуморно близо 30-годишно учителствуване през 1928 г. Цветан Радославов се пенсионирва. Последните си години прекарва в родния си град.

Дългогодишният директор на музея в гр. Свищов Стефан Стефанов разказва за тези години от живота му:

„… Аз се сближих с Цветан Радославов и до края на живота му останахме най-близки и неразделни приятели… Почти всеки ден или през ден сутрин около 11 часа или след обед към 5 часа той идваше в музея и ми помагаше в пряката музейна работа… Когато попадах на някой интересен паметник с латински текст, с часове се измъчвах да го разчета поради съкратените му форми, каквито често се срещат. Върху такъв един паметник в двора на музея ме свари Цветан Радославов. Като доближи до мен, той от пръв поглед разбра затруднението ми. Не посмях да го запитам, преди той да се обърне към мене с думите: „Какво има?” „Блъскам си главата – отговорих – с този камък. Има някакви завъртулки и очукани букви, та не мога да разбера какво е искал да каже онзи, който го е надписвал.” Той се наведе и за миг прочете надписа. Останах учуден, защото знаех, че разчитането на подобни надписи е възможно само за специалисти-епиграфи… Той не обичаше и династията, а лично цар Фердинанд наричаше „песоглавец, сатрап, погромаджия, който злини и само злини е причинил на нашия хубав народ”.”

Цветан Радославов предпочел учителското поприще пред професорската катедра и до края на живота си останал верен на своя идеал – да бъде народен служител и учител на подрастващите поколения.

Починал е на 28.Х.1931 г. в София. Погребан е в Свищов до малка старинна църквица. На гроба му под един кипарис се издига паметник от чер мрамор със скромен надпис: „Цветан Цвятков Радославов. 1853-1931”. Създадената от този бележит българин песен е вечен символ на родолюбието и патриотизма. Тя звучи в сърцето на всеки българин: „Мила родино, ти си земен рай!”

Advertisements
Публикувано на Мила Родино. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s