Тома Попвърбанов. Още веднаж

  Тома Попвърбанов. Още веднаж за автора на „Мила родино”. – сп. София, 1980, N 8, с. 31

 

В книжка на списание „София” прочетох интересната статия на Г. Тахов за Цветан Радославов, в която той хвърля обилна светлина върху почти забравения автор на „Мила родино”. Искам да споделя моите впечатления и спомени за Цв. Радославов, с който отблизо се познавах. Учителствувах в 3-та Софийска мъжка гимназия през последните му учителски години преди неговото пенсиониране, т.е. около 1926-1928 г.

Цветан Радославов бе занимателен и интересен събеседник, но бе въздържан в разговорите. В редки случаи той започваше разговор на научни, образователно-педагогични или етични теми, върху които правеше много ценни изказвания.

Освен на педагогически въпроси учителският съвет отделяше доста време и за успеха и поведението на учениците. Особено се занимаваше с наказанието на ученици, провинили се в комунистическа дейност, за които се предлагаше „изключване”. А такива случаи често се повтаряха, защото бедният „Ючбунар” представляваше благоприятна среда за разпространение на комунистическите идеи. Радославов не беше безучастен слушател, особено когато ставаше въпрос да бъде изключван ученик за неговите политически убеждения. Той вземаше думата и въставаше срещу такива тежки наказания на ученици. Неговите добре аргументирани изказвания спасяваха доста момчета.

Цветан Радославов, вече доста застарял, малко попрегърбен, скромно, но винаги чисто облечен, със закачени зад ушите очила, бавно се изкачваше по стълбите за горния етаж на гимназията, за да пристигне навреме и да заеме в учителската стая постоянното си място в югоизточния ъгъл до прозореца, в близост до вратата на учителската библиотека, в която бе разположено пианото. Почти винаги, когато бе свободен, той сядаше пред пианото и тихичко свиреше.

При свободно време беседваше с посетителите го колеги. На подобен разговор веднъж се случих и аз, когато разковаряха за хубави български песни. В разговора вземаше участие и учителят по музика Никола Блажев, който, като говореше за „Мила родино”, подчерта, че това е много хубава наша песен по текст и по мелодия, но ако на едно място (без да се уточни) бъде преправена, ще стане още по-хубава. Всякога внимателен и въздържан, Радославов, сега малко възбуден, каза: „Вие си гледайте цигулката и по-здраво дръжте лъка, а авторът навярно достатъчно е мислел за това, което е написал”. В този момент звънецът приканваше вече за час и учителят по музика малко смутен бързо излезе.

Радославов бавно и спокойно продължи прекъснатия разговор за „Мила родино”, като заговори за студентството си в Прага, Виена и Лайпциг. Постепенно той ни разказа как е била създадена „Мила родино”. По товма време той е дружал със студенти – руси и поляци, с които често се срещали в неговата или техните квартири и спорели по въпроси из областта на изучаваните дисциплини. Намирали време и да се позабавляват и попеят. Руските и полските студенти много сполучливо изпълнявали хорови песни. За голямо съжаление на Радославов българските студенти доста безредно пеели. Той решил да ги подготви, за да се отсрамят пред своите гости. Под негово диригенство и при негов акомпанимент на пиано започнали репетиции и нашите студенти скоро успешно усвоили съчинената по негов текст и музика „Мила родино”. На една следваща среща, на която освен руси и поляци присъствували и шведи, дошъл ред и на българите. Радославов сяда пред пианото и дава знак да започнат. Българскитге студенти с такъв успех изпели „Мила родино”, че тяхното хорово изпълнение възхитило гостите, а шведите още същата вечер успели да научат тази възторжена песен. Не след много и руси и поляци с увлечение изпълнявали хорово „Мила родино” заедно с българските си колеги.

Радославов не ни разказа подробно, а само загатна за големия изблик на патриотичен възторг, с който е била изпълнена „Мила родино” от завръщащите се с параход български доброволци, прекъснали студентските си занимания, за да се притекат през сръбско-българската война в помощ на скъпата ни родина.

Можем да си представим с каква сила и вдъхновение е гръмнала „Мила родино” на палубата, когато параходът е навлязъл в български води, а далече на хоризонта се е очертавал величавият силует на нашата „горда Стара планина”.

Advertisements
Публикувано на Мила Родино. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s